1 Н едей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Н ека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 К амъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Я ростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Я вното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 У дари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Н аситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 К акто птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 К акто благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Н е оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 С ине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 В земи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 К ойто става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Н епрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 К ойто би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Ж елязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 К ойто пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 К акто водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 А дът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.
21 Г орнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 А ко и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 В нимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 З ащото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 С еното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 А гнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 Щ е има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.