1 Б ратя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.

2 З ащото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,

3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,

4 н е правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?

5 С лушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?

7 Н али те хулят почтеното име, с което се именувате?

8 О баче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.

9 Н о ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.

10 З ащото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

11 П онеже Оня, Който е рекъл: +Не прелюбодействувай+, рекъл е и: +Не убивай+, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.

12 Т ака говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.

13 З ащото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.

14 К аква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?

15 А ко някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,

16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

17 Т ака и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18 Н о ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

19 Т и вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

20 О баче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

21 А враам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

22 Т и виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

23 и изпълни се писанието, което казва: +Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда+ и се нарече Божий приятел.

24 В иждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

25 Т ака също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?

26 З ащото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.