1 С лушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2 У чението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

4 Т ой е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

5 Т е се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

6 Т ака ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 С помни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

8 К огато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

9 З ащото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

10 Н амери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

11 К акто орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12 Т ака Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13 И здигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14 С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15 А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

16 С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17 П ожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

18 А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19 В идя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21 Т е Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23 Щ е натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24 Щ е изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.

25 И звън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26 Р екох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27 А ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28 З ащото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29 О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30 К ак би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33 В иното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36 З ащото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

37 И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

38 К оито ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39 В ижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

40 З ащото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.

41 Ч е, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42 Щ е упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

43 Р азвеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44 И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

45 И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46 О бърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47 З ащото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48 В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49 В ъзкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;

50 и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51 з ащото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52 З а това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.