1 П о-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 К ойто се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 Ч ада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

9 К ойто покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 З лият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 П о-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 К ойто въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 З апочването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 Щ о ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 П риятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

18 Ч овек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 К ойто обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 К ойто има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

21 К ойто ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Б езумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Н е е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

27 К ойто щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.