Римляни - 9

picture

1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

4 к оито са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

5 ч иито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 О баче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 З начи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9 З ащото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

11 м акар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

24 н ад нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

25 к акто и в Осия казва:

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 А Исаия вика на Израиля:

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 З ащо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 к акто е писано: