1 Т огава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 М ного във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
3 П онеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Д а не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано:
5 Н о ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6 Д а не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7 О баче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.
9 Т огава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 К акто е писано:
11 Н яма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12 В сички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13 " Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им"
14 " Техните уста са пълни с клевета и горест".
15 " Нозете им бързат да проливат кръв;
16 О пустошение и разорение има в пътищата им;
17 И те не знаят пътя на мира",
18 " Пред очите им няма страх от Бога".
19 А знам, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
20 З ащото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха,
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 с иреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички, които вярват; защото няма разликат
23 П онеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
25 К огото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
26 з а да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса.
27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 И ли Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
30 П онеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Т огава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.