1 Н е вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 Т я стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3 В ъзгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 К ъм вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 П ослушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Т е всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Ч рез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Ч рез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 А з любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Б огатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Х одя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 З а да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Г оспод ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 О т вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Р одих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 П реди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 Д окато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 К огато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 К огато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 К огато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Т огава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 В еселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 С ега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 П ослушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Б лажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 З ащото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.