1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Н аучи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.