1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 В ъзлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.