1 ( По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 З ащото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 О биколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 З а отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 Г осподи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

7 К огато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 Д ните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 Д ецата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 Д ецата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

11 Л ихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

12 Д а няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 В нуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 Н ека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 Н ека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 З ащото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

17 Д а! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

18 Д а: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 Н ека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 Т ова нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 З ащото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 П реминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

24 К олената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 П омогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 З а да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

28 Т е нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 Н ека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 З ащото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.