1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.