1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

El hombre nacido de mujer, corto de días, y harto de sinsabores;

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

que sale como una flor abierta y es cortado; y huye como la sombra, y no permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

¿Y sobre éste abres tus ojos, y me traes a juicio contigo?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Quién hará limpio de inmundo? Nadie.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Si sus días están determinados, y el número de sus meses está cerca de ti; tú le pusiste términos, de los cuales no pasará.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Si tú lo dejares, él dejará de ser; entre tanto deseará, como el jornalero, su día.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Porque si el árbol fuere cortado, aún queda de él esperanza; retoñará aún, y sus renuevos no faltarán.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Si se envejeciere en la tierra su raíz, y su tronco fuere muerto en el polvo,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

al olor del agua reverdecerá, y hará copa como nueva planta.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

Mas cuando el hombre muera, y sea cortado; y perezca el hombre, ¿adónde estará él?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Las aguas del mar se fueron, y se agotó el río, se secó.

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

Así el hombre yace, y no se tornará a levantar; hasta que no haya cielo no despertarán, ni levantarán de su sueño.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

¡Oh quién me diera que me escondieras en el Seol, que me encubrieras hasta apaciguarse tu ira, que me pusieras plazo, y de mí te acordaras!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Si el hombre muriere, ¿por ventura vivirá? Todos los días de mi edad esperaré, hasta que venga mi transformación.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Entonces llamarás, y yo te responderé, a la obra de tus manos desearás.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Pues ahora me cuentas los pasos, y no das dilación a mi pecado.

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

Tienes sellada en manojo mi prevaricación, y enmiendas a mi iniquidad.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Y ciertamente el monte que cae se deshace, y las peñas son traspasadas de su lugar;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

las piedras son quebrantadas con el agua impetuosa, que se lleva el polvo de la tierra, de tal manera haces perder al hombre la esperanza.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Para siempre serás más fuerte que él, y él se va; demudarás su rostro, y lo enviarás.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Sus hijos serán honrados, y él no lo sabrá; o serán afligidos, y no entenderá de ellos.

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Mas mientras su carne estuviere sobre él se dolerá, y su alma se entristecerá en él.