1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Acuérdate, oh SEÑOR, de lo que nos ha sucedido. Ve y mira nuestro oprobio.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Nuestra heredad se ha vuelto a extraños, nuestras casas a forasteros.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Huérfanos somos sin padre; nuestras madres son como viudas.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Nuestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

Persecución padecemos sobre nuestra cerviz; nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Al egipcio y al asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Nuestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Siervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien nos librara de su mano.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante de la espada del desierto.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Nuestra piel se ennegreció como un horno a causa del ardor del hambre.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Violaron a las mujeres en Sion, a las vírgenes en las ciudades de Judá.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

A los príncipes colgaron con su mano; no respetaron el rostro de los ancianos.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

Llevaron los jóvenes a moler, y los niños desfallecieron en la leña.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Los ancianos cesaron de la puerta, los jóvenes de sus canciones.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

Cesó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

Cayó la corona de nuestra cabeza. ¡Ay ahora de nosotros! Porque pecamos.

17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

Por esto fue entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestro ojos,

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Por el Monte de Sion que está asolado; zorras andan en él.

19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

Mas tú, SEÑOR, permanecerás para siempre; tu trono de generación en generación.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Vuélvenos, oh SEÑOR, a ti, y nos volveremos; renueva nuestros días como al principio.

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Porque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.