1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Mucho me han angustiado desde mi juventud, diga ahora Israel:

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

Mucho me han angustiado desde mi juventud; mas no prevalecieron contra mí.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Sobre mis espaldas araron los aradores; hicieron largos surcos.

4 Н о Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

El SEÑOR es justo; cortó las coyundas de los impíos.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

¶ Serán avergonzados y vueltos atrás todos los que aborrecen a Sion.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Serán como la hierba de los tejados, que se seca antes que crezca;

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

de la cual no llenó el segador su mano, ni sus brazos el que hace gavillas.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

Ni dijeron los que pasaban: La bendición del SEÑOR sea sobre vosotros; os bendecimos en el Nombre del SEÑOR.