1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Muchas veces me han perseguido desde mi juventud, —diga ahora Israel —

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

muchas veces me han perseguido desde mi juventud, pero no han prevalecido contra mí.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

Sobre mis espaldas araron los aradores; alargaron sus surcos.

4 Н о Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

El Señor es justo; ha cortado las coyundas de los impíos.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Sean avergonzados y vueltos atrás todos los que odian a Sion.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Sean como hierba en los techos, que se seca antes de crecer.

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Con la cual el segador no llena su mano, ni el recogedor de gavillas sus brazos.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!

Y no les digan los que pasan: La bendición del Señor sea sobre vosotros; os bendecimos en el nombre del Señor.