1 П ази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Guarda tus pasos cuando vas a la casa de Dios, y acércate a escuchar en vez de ofrecer el sacrificio de los necios, porque éstos no saben que hacen el mal.

2 Н е прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

No te des prisa en hablar, ni se apresure tu corazón a proferir palabra delante de Dios. Porque Dios está en el cielo y tú en la tierra; por tanto sean pocas tus palabras.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

Porque los sueños vienen de la mucha tarea, y la voz del necio de las muchas palabras.

4 К огато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

Cuando haces un voto a Dios, no tardes en cumplirlo, porque El no se deleita en los necios. El voto que haces, cúmplelo.

5 П о-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Es mejor que no hagas votos, a que hagas votos y no los cumplas.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

No permitas que tu boca te haga pecar, y no digas delante del mensajero de Dios que fue un error. ¿Por qué ha de enojarse Dios a causa de tu voz y destruir la obra de tus manos?

7 З ащото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Porque en los muchos sueños y en las muchas palabras hay vanidades; tú, sin embargo, teme a Dios. Vanidad de las riquezas

8 А ко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

Si ves la opresión del pobre y la negación del derecho y de la justicia en la provincia, no te sorprendas del hecho, porque un oficial vigila sobre otro oficial, y hay oficiales superiores sobre ellos.

9 П ри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

Con todo, es de beneficio para el país, que el rey mantenga cultivado el campo.

10 К ойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

El que ama el dinero no se saciará de dinero, y el que ama la abundancia no se saciará de ganancias. También esto es vanidad.

11 К огато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

Cuando aumentan los bienes, aumentan también los que los consumen. Así, pues, ¿cuál es la ventaja para sus dueños, sino ver los con sus ojos?

12 С ънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

Dulce es el sueño del trabajador, coma mucho o coma poco; pero la hartura del rico no le permite dormir.

13 и ма тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

Hay un grave mal que he visto bajo el sol: las riquezas guardadas por su dueño para su mal;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

cuando esas riquezas se pierden por un mal negocio, y él engendra un hijo, no queda nada para mantenerlo.

15 К акто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

Como salió del vientre de su madre, desnudo, así volverá, yéndose tal como vino; nada saca del fruto de su trabajo que pueda llevarse en la mano.

16 О ще и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

Y también esto es un grave mal: que tal como vino, así se irá. Por tanto, ¿qué provecho tiene el que trabaja para el viento ?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

Además todos los días de su vida come en tinieblas, con mucha molestia, enfermedad y enojo.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

He aquí lo que yo he visto que es bueno y conveniente: comer, beber y gozarse uno de todo el trabajo en que se afana bajo el sol en los contados días de la vida que Dios le ha dado; porque ésta es su recompensa.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

Igualmente, a todo hombre a quien Dios ha dado riquezas y bienes, lo ha capacitado también para comer de ellos, para recibir su recompensa y regocijarse en su trabajo: esto es don de Dios.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

Pues él no se acordará mucho de los días de su vida, porque Dios lo mantiene ocupado con alegría en su corazón.