1 П ази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Cuando vayas a la casa de Dios, vigila tus pasos; y acércate más para oír que para ofrecer el sacrificio de los necios; porque no saben que hacen mal.

2 Н е прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

No te des prisa con tu boca, ni tu corazón se apresure a proferir palabra delante de Dios; porque Dios está en el cielo, y tú sobre la tierra; por tanto, sean pocas tus palabras.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

Porque de la mucha preocupación vienen los sueños; y de la multitud de las palabras, la voz del necio.

4 К огато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

Cuando haces a Dios una promesa, no tardes en cumplirla; porque él no se complace en los insensatos. Cumple lo que prometes.

5 П о-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Mejor es que no prometas, y no que prometas y no cumplas.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

No dejes que tu boca te haga pecar, ni digas delante del ángel, que fue inadvertencia. ¿Por qué harás que Dios se enoje a causa de tu voz, y que destruya la obra de tus manos?

7 З ащото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Donde abundan los sueños, también abundan las vanidades y las muchas palabras; mas tú, teme a Dios. La vanidad de la vida

8 А ко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

Si ves en alguna provincia opresión de pobres y perversión de derecho y de justicia, no te maravilles de ello; porque sobre el alto vigila otro más alto, y uno más alto está sobre ellos.

9 П ри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

Además, el provecho de la tierra es para todos si el rey mismo está al servicio del campo.

10 К ойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

El que ama el dinero, no se saciará de dinero; y el que ama el mucho tener, no sacará fruto. También esto es vanidad.

11 К огато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

Cuando aumentan los bienes, también aumentan los que los consumen. ¿Qué provecho, pues, sacará su dueño, sino verlos como un espectáculo para sus ojos?

12 С ънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

Dulce es el sueño del trabajador, coma mucho, coma poco; pero al rico no le deja dormir la hartura.

13 и ма тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

Hay un mal doloroso que he visto debajo del sol: las riquezas guardadas por sus dueños para su mal;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

las cuales se pierden en un mal negocio, y al hijo que engendraron, nada le queda en la mano.

15 К акто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

Como salió del vientre de su madre, desnudo, así vuelve, yéndose tal como vino; y nada saca de su trabajo para llevárselo consigo.

16 О ще и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

Éste también es un gran mal, que como vino, así se ha de ir. ¿Y de qué le aprovechó trabajar en vano?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

Además de esto, todos los días de su vida comerá en tinieblas, con mucho afán y dolor y miseria.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

He aquí, pues, el bien que yo he visto: que lo bueno es comer y beber, y gozar uno del bien de todo su trabajo con que se fatiga debajo del sol, todos los días de vida que Dios le ha dado; porque ésta es su parte.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

A todo hombre a quien Dios da riquezas y bienes, y le da también facultad para que coma de ellas, y tome su parte, y goce de su trabajo, esto es don de Dios.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

Porque no se acordará mucho de los días de su vida; pues Dios le llena de alegría el corazón.