1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

Hijo mío, está atento a mi sabiduría, Y a mi inteligencia inclina tu oído,

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

Para que guardes la reflexión, Y tus labios conserven la ciencia.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

Porque los labios de la mujer extraña destilan miel, Y su paladar es más blando que el aceite;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

Mas su fin es amargo como el ajenjo, Aguzado como espada de dos filos.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Sus pies descienden a la muerte; Sus pasos conducen al Seol.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Sus caminos son desviados, sin que se percate de ello, Por no considerar el camino de vida.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Ahora pues, hijos, oídme, Y no os apartéis de las razones de mi boca.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Aleja de ella tu camino, Y no te acerques a la puerta de su casa;

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

Para que no des a los extraños tu honor, Y tus años al cruel;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

No sea que extraños se sacien de tus bienes, Y el fruto de tus trabajos vaya a parar a casa del extraño;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

Y gimas al final, Cuando tu carne y tu cuerpo se hayan consumido,

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

Y digas: ¡Cómo desoí el consejo, Y mi corazón menospreció la reprensión;

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

No escuché la voz de los que me instruían, Y a los que me enseñaban no presté atención!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

Por poco llego al colmo de la desgracia, En medio de la sociedad y de la congregación.

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

Bebe el agua de tu misma cisterna, Y los raudales de tu propio pozo.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¿Se derramarán tus fuentes por las calles, Y tus corrientes de aguas por las plazas?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

Sean para ti solo, Y no para los extraños contigo.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Sea bendito tu manantial, Y gózate en la mujer de tu juventud,

19 Т я да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

Como cierva amada y graciosa gacela. Sus caricias te satisfagan en todo tiempo, Y en su amor recréate siempre.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

¿Y por qué, hijo mío, andarás ciego con la mujer ajena, Y abrazarás el seno de la extraña?

21 З ащото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Porque los caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, Y él considera todas sus veredas.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Prenderán al impío sus propias iniquidades, Y será retenido con las cuerdas de su pecado.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

Él morirá por falta de corrección, Y errará por lo inmenso de su locura.