1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Hermanos míos, no os hagáis maestros muchos de vosotros, sabiendo que recibiremos un juicio más severo.

2 З ащото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Porque todos ofendemos en muchas cosas. Si alguno no ofende en palabra, éste es varón perfecto, capaz también de refrenar todo el cuerpo.

3 Е то, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

He aquí que ponemos freno en la boca de los caballos para que nos obedezcan, y dirigimos así todo su cuerpo.

4 Е то, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Mirad también las naves; aunque son tan grandes, e impulsadas por fuertes vientos, son dirigidas con un timón muy pequeño por donde quiere el que las gobierna.

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

Así también la lengua es un miembro pequeño, pero se jacta de grandes cosas. ¡Mirad qué gran bosque se incendia con un pequeño fuego!

6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Y la lengua es un fuego, un mundo de iniquidad. La lengua está puesta entre nuestros miembros, y contamina todo el cuerpo, e inflama el curso de la existencia, siendo ella misma inflamada por el infierno.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

Porque toda naturaleza de bestias, de aves, de serpientes, y de seres del mar, se doma y ha sido domada por la naturaleza humana;

8 н о езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

pero ningún hombre puede domar la lengua, que es un mal que no puede ser refrenado, llena de veneno mortífero.

9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

Con ella bendecimos a nuestro Señor y Padre, y con ella maldecimos a los hombres, que están hechos a semejanza de Dios.

10 О т същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

De una misma boca proceden bendición y maldición. Hermanos míos, esto no debe ser así.

11 И зворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¿Acaso alguna fuente echa por una misma abertura agua dulce y amarga?

12 В ъзможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.

Hermanos míos, ¿puede acaso la higuera producir aceitunas, o la vid higos? Así también ninguna fuente puede dar agua salada y dulce. Dos clases de sabiduría

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.

¿Quién es sabio y entendido entre vosotros? Muestre por la buena conducta sus obras en sabia mansedumbre.

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

Pero si tenéis celos amargos y rivalidad en vuestro corazón, no os jactéis, ni mintáis contra la verdad;

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;

porque esta sabiduría no es la que desciende de lo alto, sino terrenal, natural, diabólica.

16 з ащото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Porque donde hay celos y rivalidad, allí hay perturbación y toda obra perversa.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Pero la sabiduría que es de lo alto es primeramente pura, después pacífica, condescendiente, benigna, llena de misericordia y de buenos frutos, sin incertidumbre ni hipocresía.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Y el fruto de justicia se siembra en paz para aquellos que hacen la paz.