1 ( По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

Oye, oh Jehová, una causa justa; está atento a mi clamor. Escucha mi oración hecha de labios sin engaño.

2 Н ека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

De tu presencia proceda mi vindicación; Vean tus ojos la rectitud.

3 И зпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Tú has probado mi corazón, me has inspeccionado de noche; Me has puesto a prueba, y nada inicuo hallaste; He resuelto que mi boca no ha de propasarse.

4 К олкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

En cuanto a las obras humanas, por la palabra de tus labios Yo me he guardado de las sendas de los violentos.

5 С тъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

Sustenta mis pasos en tus caminos, Para que mis pies no resbalen.

6 А з Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

Yo te he invocado, por cuanto tú me oyes, oh Dios; Inclina a mí tu oído, escucha mi palabra.

7 Я ви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

Muestra tus maravillosas misericordias, tú que salvas a los que se refugian a tu diestra, De los que se levantan contra ellos.

8 П ази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

Guárdame como a la niña de tus ojos; Escóndeme bajo la sombra de tus alas,

9 О т нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

De la vista de los malos que me oprimen, De mis enemigos que buscan mi vida.

10 О бградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

Envueltos están con su grosura; Con su boca hablan arrogantemente.

11 Т е обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

Han cercado ahora nuestros pasos; Tienen puestos sus ojos para echarnos por tierra.

12 В секи един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

Son como león que desea hacer presa, Y como leoncillo que está en su escondite.

13 С тани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

Levántate, oh Jehová; Sal a su encuentro, póstrales; Libra mi alma de los malos con tu espada,

14 О т човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

De los hombres con tu mano, oh Jehová, De los hombres mundanos, cuya porción la tienen en esta vida, Y cuyo vientre está lleno de bienes que tú les reservas. Sacian a sus hijos, Y aun sobra para sus pequeñuelos.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

En cuanto a mí, veré tu rostro en justicia; Al despertar, me saciaré de tu semblante.