1 Т огава Иов в отговор рече:

Respondió Job, y dijo:

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

Muchas veces he oído cosas como éstas; Consoladores importunos sois todos vosotros.

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

¿No tendrán fin las palabras vacías? ¿O qué te anima a responder?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

También yo podría hablar como vosotros, Si vuestra alma estuviera en lugar de la mía; Yo podría ensartar contra vosotros palabras, Y por vosotros menear mi cabeza.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

Pero yo os alentaría con mis palabras, Y la consolación de mis labios apaciguaría vuestro dolor.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Pero aunque hable, mi dolor no cesa; Y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Pero ahora tú, oh Dios, me has extenuado; Has asolado toda mi familia.

8 Н абръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Tú me has llenado de arrugas; testigo es mi flacura, Que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Su furor me despedazó, y me ha aborrecido. Crujió sus dientes contra mí; Contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

Abrieron contra mí su boca; Hirieron mis mejillas con afrenta; Contra mí se juntaron todos.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

Me ha entregado Dios a los malvados, Y en las manos de los impíos me hizo caer.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Vivía yo tranquilo, y me desmenuzó; Me agarró por la nuca y me despedazó, Y me puso por blanco suyo.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Me rodearon sus flecheros, Traspasó mis riñones sin piedad; Mi hiel derramó por tierra.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

Me quebrantó con quebranto sobre quebranto; Me asaltó como un guerrero.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

Cosí un saco sobre mi piel, Y hundí mi cabeza en el polvo.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi rostro está inflamado con el llanto, Y mis párpados ensombrecidos,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

A pesar de no haber iniquidad en mis manos, Y de haber sido pura mi oración.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

¡Oh tierra!, no cubras mi sangre, Y no haya lugar adonde no llegue mi clamor.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

Mas he aquí que en los cielos está aún mi testigo, Y mi defensor en las alturas.

20 М оите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

Mis amigos se burlan de mí; Mas ante Dios derramaré mis lágrimas.

21 Д ано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

¡Ojalá pudiese abogar un hombre ante Dios, Como lo hace con su prójimo!

22 З ащото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

Mas los años que me restan son contados, Y yo me iré por el camino de donde ya no volveré.