1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered,

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

I have heard many such things; wearisome and miserable comforters are you all!

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

Will your futile words of wind have no end? Or what makes you so bold to answer ?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

I also could speak as you do, if you were in my stead; I could join words together against you and shake my head at you.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

I would strengthen and encourage you with my mouth, and the consolation of my lips would soothe your suffering.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

If I speak, my sorrow is not soothed or lessened; and if I refrain, in what way am I eased?

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

But now has taken away my strength. You have made desolate all my family and associates.

8 Н абръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

You have laid firm hold on me and have shriveled me up, which is a witness against me; and my leanness are further evidence; testify to my face.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

'> My adversary Satan] has torn in his wrath and hated and persecuted me; he has gnashed upon me with his teeth; my adversary sharpens his eyes against me.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

have gaped at me with their mouths; they have struck me upon the cheek insolently; they massed themselves together and conspired unanimously against me.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

God has delivered me to the ungodly (to the evil one) and cast me into the hands of the wicked (Satan’s host).

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

I was living at ease, but crushed me and broke me apart; yes, he seized me by the neck and dashed me in pieces; then he set me up for his target.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

arrows whiz around me. He slashes open my vitals and does not spare; he pours out my gall on the ground.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

stabs me, making breach after breach and attacking again and again; he runs at me like a giant and irresistible warrior.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

I have sewed sackcloth over my skin and have defiled my horn (my insignia of strength) in the dust.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

My face is red and swollen with weeping, and on my eyelids is the shadow of death,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

Although there is no guilt or violence in my hands and my prayer is pure.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

O earth, cover not my blood, and let my cry have no resting-place.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

Even now, behold, my Witness is in heaven, and He who vouches for me is on high.

20 М оите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

My friends scorn me, but my eye pours out tears to God.

21 Д ано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

Oh, that there might be one who would plead for a man with God and that he would maintain his right with Him, as a son of man pleads with or for his neighbor!

22 З ащото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

For when a few years are come, I shall go the way from which I shall not return.