1 Т огава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

And all the congregation cried out with a loud voice, and wept that night.

2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

All the Israelites grumbled and deplored their situation, accusing Moses and Aaron, to whom the whole congregation said, Would that we had died in Egypt! Or that we had died in this wilderness!

3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

Why does the Lord bring us to this land to fall by the sword? Our wives and little ones will be a prey. Is it not better for us to return to Egypt?

4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

And they said one to another, Let us choose a captain and return to Egypt.

5 Т огава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of Israelites.

6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

And Joshua son of Nun and Caleb son of Jephunneh, who were among the scouts who had searched the land, rent their clothes,

7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

And they said to all the company of Israelites, The land through which we passed as scouts is an exceedingly good land.

8 А ко бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

If the Lord delights in us, then He will bring us into this land and give it to us, a land flowing with milk and honey.

9 С амо недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

Only do not rebel against the Lord, neither fear the people of the land, for they are bread for us. Their defense and the shadow is removed from over them, but the Lord is with us. Fear them not.

10 Н о цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

But all the congregation said to stone with stones. But the glory of the Lord appeared at the Tent of Meeting before all the Israelites.

11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?

And the Lord said to Moses, How long will this people provoke (spurn, despise) Me? And how long will it be before they believe Me, for all the signs which I have performed among them?

12 Щ е ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

I will smite them with the pestilence and disinherit them, and will make of you a nation greater and mightier than they.

13 Н о Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

But Moses said to the Lord, Then the Egyptians will hear of it, for You brought up this people in Your might from among them.

14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

And they will tell it to the inhabitants of this land. They have heard that You, Lord, are in the midst of this people, that You, Lord, are seen face to face, and that Your cloud stands over them, and that You go before them in a pillar of cloud by day and in a pillar of fire by night.

15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

Now if You kill all this people as one man, then the nations that have heard Your fame will say,

16 П онеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

Because the Lord was not able to bring this people into the land which He swore to give to them, therefore He has slain them in the wilderness.

17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;

And now, I pray You, let the power of my Lord be great, as You have promised, saying,

18 Г оспод е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

The Lord is long-suffering and slow to anger, and abundant in mercy and loving-kindness, forgiving iniquity and transgression; but He will by no means clear the guilty, visiting the iniquity of the fathers upon the children, upon the third and fourth generation.

19 П рости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

Pardon, I pray You, the iniquity of this people according to the greatness of Your mercy and loving-kindness, just as You have forgiven from Egypt until now.

20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;

And the Lord said, I have pardoned according to your word.

21 н о наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

But truly as I live and as all the earth shall be filled with the glory of the Lord,

22 П онеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

Because all those men who have seen My glory and My signs which I performed in Egypt and in the wilderness, yet have tested and proved Me these ten times and have not heeded My voice,

23 н аистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

Surely they shall not see the land which I swore to give to their fathers; nor shall any who provoked (spurned, despised) Me see it.

24 Н о понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

But My servant Caleb, because he has a different spirit and has followed Me fully, I will bring into the land into which he went, and his descendants shall possess it.

25 ( А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

Now because the Amalekites and the Canaanites dwell in the valley, tomorrow turn and go into the wilderness by way of the Red Sea.

26 Г оспод говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

And the Lord said to Moses and Aaron,

27 Д о кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

How long will this evil congregation murmur against Me? I have heard the complaints the Israelites murmur against Me.

28 К ажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

Tell them, As I live, says the Lord, what you have said in My hearing I will do to you:

29 т руповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

Your dead bodies shall fall in this wilderness—of all who were numbered of you, from twenty years old and upward, who have murmured against Me,

30 н и един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

Surely none shall come into the land in which I swore to make you dwell, except Caleb son of Jephunneh and Joshua son of Nun.

31 Н о децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

But your little ones whom you said would be a prey, them will I bring in and they shall know the land which you have despised and rejected.

32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

But as for you, your dead bodies shall fall in this wilderness.

33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

And your children shall be wanderers and shepherds in the wilderness for forty years and shall suffer for your whoredoms (your infidelity to your espoused God), until your corpses are consumed in the wilderness.

34 С поред числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.

After the number of the days in which you spied out the land, even forty days, for each day a year shall you bear and suffer for your iniquities, even for forty years, and you shall know My displeasure.

35 А з Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

I the Lord have spoken; surely this will I do to all this evil congregation who is gathered together against Me. In this wilderness they shall be consumed, and here they shall die.

36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

And the men whom Moses sent to search the land, who returned and made all the congregation grumble and complain against him by bringing back a slanderous report of the land,

37 т ия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

Even those men who brought the evil report of the land died by a plague before the Lord.

38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

But Joshua son of Nun and Caleb son of Jephunneh, who were among the men who went to search the land, lived still.

39 Т огава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

Moses told words to all the Israelites, and mourned greatly.

40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.

And they rose early in the morning and went up to the top of the mountain, saying, Behold, we are here, and we intend to go up to the place which the Lord has promised, for we have sinned.

41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

But Moses said, Why now do you transgress the command of the Lord, since it will not succeed?

42 Н е вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

Go not up, for the Lord is not among you, that you be not struck down before your enemies.

43 З ащото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

For the Amalekites and the Canaanites are there before you, and you shall fall by the sword. Because you have turned away from following after the Lord, therefore the Lord will not be with you.

44 О баче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

But they presumed to go up to the heights of the hill country; however, neither the ark of the covenant of the Lord nor Moses departed out of the camp.

45 Т огава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

Then the Amalekites came down and the Canaanites who dwelt in that hill country and smote the Israelites and beat them back, even as far as Hormah.