1 Я ков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.

James, a servant of God and of the Lord Jesus Christ, to the twelve tribes scattered abroad: Greetings ( rejoice)!

2 С читайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

Consider it wholly joyful, my brethren, whenever you are enveloped in or encounter trials of any sort or fall into various temptations.

3 к ато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

Be assured and understand that the trial and proving of your faith bring out endurance and steadfastness and patience.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

But let endurance and steadfastness and patience have full play and do a thorough work, so that you may be perfectly and fully developed, lacking in nothing.

5 Н о ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

If any of you is deficient in wisdom, let him ask of the giving God to everyone liberally and ungrudgingly, without reproaching or faultfinding, and it will be given him.

6 Н о да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

Only it must be in faith that he asks with no wavering (no hesitating, no doubting). For the one who wavers (hesitates, doubts) is like the billowing surge out at sea that is blown hither and thither and tossed by the wind.

7 Т акъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

For truly, let not such a person imagine that he will receive anything from the Lord,

8 п онеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.

a man of two minds (hesitating, dubious, irresolute), unstable and unreliable and uncertain about everything.

9 Б ратът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

Let the brother in humble circumstances glory in his elevation,

10 а богатият_

And the rich in being humbled, because like the flower of the grass he will pass away.

11 З ащото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

For the sun comes up with a scorching heat and parches the grass; its flower falls off and its beauty fades away. Even so will the rich man wither and die in the midst of his pursuits.

12 Б лажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

Blessed (happy, to be envied) is the man who is patient under trial and stands up under temptation, for when he has stood the test and been approved, he will receive crown of life which God has promised to those who love Him.

13 Н икой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

Let no one say when he is tempted, I am tempted from God; for God is incapable of being tempted by evil and He Himself tempts no one.

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

But every person is tempted when he is drawn away, enticed and baited by his own evil desire (lust, passions).

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

Then the evil desire, when it has conceived, gives birth to sin, and sin, when it is fully matured, brings forth death.

16 Н е се заблуждавайте, любезни мои братя;

Do not be misled, my beloved brethren.

17 В сяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

Every good gift and every perfect ( free, large, full) gift is from above; it comes down from the Father of all light, in Whom there can be no variation or shadow cast by His turning.

18 О т собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

And it was of His own will that He gave us birth by Word of Truth, so that we should be a kind of firstfruits of His creatures.

19 В ие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Understand, my beloved brethren. Let every man be quick to hear, slow to speak, slow to take offense and to get angry.

20 з ащото човешкия гняв не върши Божията правда.

For man’s anger does not promote the righteousness God.

21 З атова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

So get rid of all uncleanness and the rampant outgrowth of wickedness, and in a humble (gentle, modest) spirit receive and welcome the Word which implanted and rooted contains the power to save your souls.

22 Б ивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

But be doers of the Word, and not merely listeners to it, betraying yourselves.

23 З ащото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

For if anyone only listens to the Word without obeying it and being a doer of it, he is like a man who looks carefully at his natural face in a mirror;

24 п онеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

For he thoughtfully observes himself, and then goes off and promptly forgets what he was like.

25 Н о който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

But he who looks carefully into the faultless law, the of liberty, and is faithful to it and perseveres in looking into it, being not a heedless listener who forgets but an active doer, he shall be blessed in his doing (his life of obedience).

26 А ко някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

If anyone thinks himself to be religious (piously observant of the external duties of his faith) and does not bridle his tongue but deludes his own heart, this person’s religious service is worthless (futile, barren).

27 Ч исто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

External religious worship '> religion as it is expressed in outward acts] that is pure and unblemished in the sight of God the Father is this: to visit and help and care for the orphans and widows in their affliction and need, and to keep oneself unspotted and uncontaminated from the world.