1 С лед това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.

Samuel told Saul, The Lord sent me to anoint you king over His people Israel. Now listen and heed the words of the Lord.

2 Т ака казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.

Thus says the Lord of hosts, I have considered and will punish what Amalek did to Israel, how he set himself against him in the way when came out of Egypt.

3 И ди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.

Now go and smite Amalek and utterly destroy all they have; do not spare them, but kill both man and woman, infant and suckling, ox and sheep, camel and donkey.

4 П рочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам и бяха двеста хиляди пешаци израилтяни и десет хиляди Юдови мъже.

So Saul assembled the men and numbered them at Telaim—200, 000 men on foot and 10, 000 men of Judah.

5 И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината.

And Saul came to the city of Amalek and laid wait in the valley.

6 А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях: защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.

Saul warned the Kenites, Go, depart, get down from among the Amalekites, lest I destroy you with them; for you showed kindness to all the Israelites when they came up out of Egypt. So the Kenites departed from among the Amalekites.

7 И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.

Saul smote the Amalekites from Havilah as far as Shur, which is east of Egypt.

8 И хвана жив амаличкия цар Агар, а изтреби всичките люде с острото на ножа.

And he took Agag king of the Amalekites alive, though he utterly destroyed all the rest of the people with the sword.

9 С аул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и то угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

Saul and the people spared Agag and the best of the sheep, oxen, fatlings, lambs, and all that was good, and would not utterly destroy them; but all that was undesirable or worthless they destroyed utterly.

10 Т огава Господното слово дойде към Самуила и каза:

Then the word of the Lord came to Samuel, saying,

11 Р азкаях се, гдето поставих Саул цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.

I regret making Saul king, for he has turned back from following Me and has not performed My commands. And Samuel was grieved and angry, and he cried to the Lord all night.

12 И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник, обърна се та замина и слезе в Галгал.

When Samuel rose early to meet Saul in the morning, he was told, Saul came to Carmel, and behold, he set up for himself a monument or trophy and passed on and went down to Gilgal.

13 И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.

And Samuel came to Saul, and Saul said to him, Blessed are you of the Lord. I have performed what the Lord ordered.

14 Н о Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми?, и тоя рев на говеда, що слушам?

And Samuel said, What then means this bleating of the sheep in my ears, and the lowing of the oxen which I hear?

15 И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.

Saul said, They have brought them from the Amalekites; for the people spared the best of the sheep and oxen to sacrifice to the Lord your God, but the rest we have utterly destroyed.

16 Т огава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече:Казвай.

Then Samuel said to Saul, Stop! I will tell you what the Lord said to me tonight. Saul said to him, Say on.

17 И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,

Samuel said, When you were small in your own sight, were you not made the head of the tribes of Israel, and the Lord anointed you king over Israel?

18 и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличаните и воювай против тях догде се довършат.

And the Lord sent you on a mission and said, Go, utterly destroy the sinners, the Amalekites; and fight against them until they are consumed.

19 З ащо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?

Why then did you not obey the voice of the Lord, but swooped down upon the plunder and did evil in the Lord’s sight?

20 А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.

Saul said to Samuel, Yes, I have obeyed the voice of the Lord and have gone the way which the Lord sent me, and have brought Agag king of Amalek and have utterly destroyed the Amalekites.

21 Н о людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.

But the people took from the spoil sheep and oxen, the chief of the things to be utterly destroyed, to sacrifice to the Lord your God in Gilgal.

22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

Samuel said, Has the Lord as great a delight in burnt offerings and sacrifices as in obeying the voice of the Lord? Behold, to obey is better than sacrifice, and to hearken than the fat of rams.

23 З ащото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

For rebellion is as the sin of witchcraft, and stubbornness is as idolatry and teraphim (household good luck images). Because you have rejected the word of the Lord, He also has rejected you from being king.

24 Т огава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.

And Saul said to Samuel, I have sinned; for I have transgressed the commandment of the Lord and your words, because I feared the people and obeyed their voice.

25 С ега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.

Now, I pray you, pardon my sin and go back with me, that I may worship the Lord.

26 А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.

And Samuel said to Saul, I will not return with you; for you have rejected the word of the Lord, and the Lord has rejected you from being king over Israel.

27 И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.

And as Samuel turned to go away, Saul seized the skirt of Samuel’s mantle, and it tore.

28 И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.

And Samuel said to him, The Lord has torn the kingdom of Israel from you this day and has given it to a neighbor of yours who is better than you.

29 П а и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.

And also the Strength of Israel will not lie or repent; for He is not a man, that He should repent.

30 А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.

Saul said, I have sinned; yet honor me now, I pray you, before the elders of my people and before Israel, and return with me, that I may worship the Lord your God.

31 И тъй, Самуил се върна и отиде след Саула; и Саул се поклони на Господа.

So Samuel turned back after Saul, and Saul worshiped the Lord.

32 Т огава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.

Then Samuel said, Bring here to me Agag king of the Amalekites. And Agag came to him cheerfully. And Agag said, Surely the bitterness of death is past.

33 А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал.

Samuel said, As your sword has made women childless, so shall your mother be childless among women. And Samuel hewed Agag in pieces before the Lord in Gilgal.

34 Т огава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.

Then Samuel went to Ramah, but Saul went up to his house in Gibeah of Saul.

35 И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.

And Samuel came no more to see Saul until the day of his death, though Samuel grieved over Saul. And the Lord repented that He had made Saul king over Israel.