1 Т огава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

Then Joseph fell upon his father’s face and wept over him and kissed him.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

And Joseph ordered his servants the physicians to embalm his father. So the physicians embalmed Israel.

3 к ато работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

Then forty days were devoted for him, for that is the customary number of days required for those who are embalmed. And the Egyptians wept and bemoaned him for seventy days.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

And when the days of his weeping and deep grief were past, Joseph said to the house of Pharaoh, If now I have found grace in your eyes, speak, I pray you, to Pharaoh, saying,

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

My father made me swear, saying, I am about to die; in my tomb which I hewed out for myself in the land of Canaan, there you shall bury me. So now let me go up, I pray you, and bury my father, and I will come again.

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

And Pharaoh said, Go up and bury your father, as he made you swear.

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

And Joseph went up to bury his father; and with him went all the officials of Pharaoh—the nobles of his court, and the elders of his house and all the nobles and elders of the land of Egypt—

8 с ъщо и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

And all the household of Joseph and his brethren and his father’s household. Only their little ones and their flocks and herds they left in the land of Goshen.

9 О тидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

And there went with both chariots and horsemen; and it was a very great company.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

And they came to the threshing floor of Atad, which is beyond the Jordan, and there they mourned with a great lamentation and extreme demonstrations of sorrow; and made a mourning for his father seven days.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим+.

When the inhabitants of the land, the Canaanites, saw the mourning at the floor of Atad, they said, This is a grievous mourning for the Egyptians. Therefore the place was called Abel-mizraim; it is west of the Jordan.

12 Т огава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

Thus sons did for him as he had commanded them.

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

For his sons carried him to the land of Canaan and buried him in the cave of the field of Machpelah, east of Mamre, which Abraham bought, along with the field, for a possession as a burying place from Ephron the Hittite.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

After he had buried his father, Joseph returned to Egypt, he and his brethren and all who had gone up with him.

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

When Joseph’s brethren saw that their father was dead, they said, Perhaps now Joseph will hate us and will pay us back for all the evil we did to him.

16 З атова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

And they sent a messenger to Joseph, saying, Your father commanded before he died, saying,

17 Т ака да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

So shall you say to Joseph: Forgive (take up and away all resentment and all claim to requital concerning), I pray you now, the trespass of your brothers and their sin, for they did evil to you. Now, we pray you, forgive the trespass of the servants of your father’s God. And Joseph wept when they spoke thus to him.

18 П осле отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

Then his brothers went and fell down before him, saying, See, we are your servants (your slaves)!

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

And Joseph said to them, Fear not; for am I in the place of God?

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

As for you, you thought evil against me, but God meant it for good, to bring about that many people should be kept alive, as they are this day.

21 П рочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

Now therefore, do not be afraid. I will provide for and support you and your little ones. And he comforted them and spoke to their hearts.

22 Т ака Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

Joseph dwelt in Egypt, he and his father’s household. And Joseph lived 110 years.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

And Joseph saw Ephraim’s children of the third generation; the children also of Machir son of Manasseh were brought up on Joseph’s knees.

24 С лед това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

And Joseph said to his brethren, I am going to die. But God will surely visit you and bring you out of this land to the land He swore to Abraham, to Isaac, and to Jacob.

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

And Joseph took an oath from the sons of Israel, saying, God will surely visit you, and you will carry up my bones from here.

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

So Joseph died, being 110 years old; and they embalmed him, and he was put in a coffin in Egypt.