1 Т огава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му.

Then the people of the land took Jehoahaz son of Josiah and made him king in his father’s stead in Jerusalem.

2 И оахаз бе двадесет и три години на възраст когато са възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

Jehoahaz was twenty-three years old; he reigned three months in Jerusalem.

3 З ащото Египетския цар го свали от престола в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

Then the king of Egypt deposed him at Jerusalem and fined the land a hundred talents of silver and a talent of gold.

4 И египетския цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет.

And the king of Egypt made Eliakim, Jehoahaz’ brother, king over Judah and Jerusalem and changed his name to Jehoiakim. But Neco took Jehoahaz his brother and carried him to Egypt.

5 И оаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.

Jehoiakim was twenty-five years old when he began to reign, and he reigned eleven years in Jerusalem. He did evil in the sight of the Lord his God.

6 И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон.

Against him came up Nebuchadnezzar king of Babylon and bound him in fetters to take him to Babylon.

7 Н авуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.

Nebuchadnezzar also took some of the vessels of the house of the Lord to Babylon and put them in his temple or palace there.

8 А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин.

Now the rest of the acts of Jehoiakim, and the abominations which he did, and what was found against him, behold, they are written in the Book of the Kings of Israel and Judah. And Jehoiachin his son reigned in his stead.

9 И оахин бе осемнадесет години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа.

Jehoiachin was eight years old then; he reigned three months and ten days in Jerusalem. He did evil in the Lord’s sight.

10 А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалим.

In the spring, King Nebuchadnezzar sent and brought him to Babylon, with the precious vessels of the house of the Lord, and made Zedekiah the brother king over Judah and Jerusalem.

11 С едекия бе двадесет и една години на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим.

Zedekiah was twenty-one years old when he became king, and he reigned eleven years in Jerusalem.

12 Т ой върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста.

He did evil in the sight of the Lord his God and did not humble himself before Jeremiah the prophet, who spoke at the dictation of the Lord.

13 А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог.

He also rebelled against King Nebuchadnezzar, who made him swear by God. He stiffened his neck and hardened his heart against turning to the Lord, the God of Israel.

14 П ри това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим.

Also all the chiefs of the priests and the people trespassed greatly in accord with all the abominations of the heathen, and they polluted the house of the Lord which He had hallowed in Jerusalem.

15 И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си.

And the Lord, the God of their fathers, sent to them persistently by His messengers, because He had compassion on His people and on His dwelling place.

16 Н о те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление.

But they kept mocking the messengers of God and despising His words and scoffing at His prophets till the wrath of the Lord rose against His people, till there was no remedy or healing.

17 З атова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му.

Therefore He brought against them the king of the Chaldeans, who slew their young men with the sword in the house of their sanctuary, and had no compassion on young man or virgin, old man or hoary-headed; He gave them all into his hand.

18 И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон.

And all the vessels of the house of God, great and small, and the treasures of the Lord’s house, of the king, and of his princes, all these he brought to Babylon.

19 И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

And they burned God’s house and broke down Jerusalem’s wall and burned all its palaces with fire and destroyed all its choice vessels.

20 А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство;

Those who had escaped from the sword he took away to Babylon, where they were servants to him and his sons until the kingdom of Persia was established there,

21 з а да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота; докле да се изпълнят седемдесет години.

To fulfill the Lord’s word by Jeremiah, till the land had enjoyed its sabbaths; for as long as it lay desolate it kept sabbath to fulfill seventy years.

22 А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече:

Now in the first year of Cyrus king of Persia, that the word of the Lord by the mouth of Jeremiah might be accomplished, the Lord stirred up the spirit of Cyrus king of Persia so that he made a proclamation throughout all his kingdom and also put it in writing:

23 Т ака казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.

Thus says Cyrus king of Persia: All the kingdoms of the earth the Lord, the God of heaven, has given me, and He has charged me to build Him a house in Jerusalem, which is in Judah. Whoever there is among you of all His people, may the Lord his God be with him, and let him go up.