1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

When the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to Jerusalem to test him with hard questions, accompanied by very many attendants and camels bearing spices, much gold, and precious stones. And when she came to Solomon, she talked with him of all that was on her mind.

2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.

And Solomon answered all her questions; there was nothing hidden from which he was unable to make clear to her.

3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

And when the queen of Sheba had seen Solomon’s wisdom, the house he had built,

4 я стията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

The food of his table, the seating of his officials, the attention of his servants, their apparel, his cupbearers also and their apparel, and his burnt offerings which he offered at the house of the Lord, there was no more spirit in her.

5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

She said to the king, The report which I heard in my own land of your acts and sayings and of your wisdom was true,

6 А з не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

But I did not believe their words until I came and my eyes had seen it. Behold, the half of the greatness of your wisdom was not told me; you surpass the fame that I heard of you.

7 Ч естити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

Happy are your wives and men, and happy are these your servants who stand continually before you and hear your wisdom!

8 Д а бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

Blessed be the Lord your God, Who delighted in you and set you on His throne to be king for the Lord your God! Because your God loved Israel and would establish them forever, He made you king over them, to do justice and righteousness.

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

She gave the king 120 talents of gold, a very large quantity of spices, and precious stones; such spice was not anywhere as that which the queen of Sheba gave King Solomon.

10 ( Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

The servants of Huram and of Solomon, who brought gold from Ophir, also brought algum trees and precious stones.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

The king made of the algum trees terraces or walks to the house of the Lord and to the king’s palace, and lyres and harps for the singers; none such had ever been seen before in the land of Judah.

12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

And King Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatever she asked, besides what she had brought to the king. So she with her servants returned to her own land.

13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

Now the weight of gold that came to Solomon in one year was 666 talents,

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

Besides what traders and merchants brought; and all the kings of Arabia and governors of the country brought gold and silver to Solomon.

15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

And King Solomon made 200 large shields or bucklers of beaten gold; 600 shekels of beaten gold went into each shield.

16 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

And he made 300 shields of beaten gold, with 300 shekels of gold spread on each shield. And the king put them in the House of the Forest of Lebanon.

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

Moreover, made a great throne of ivory and overlaid it with pure gold.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

There were six steps to the throne and a gold footstool attached to the throne, and arms on each side of the seat, with two lions standing beside the arms.

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

And twelve lions stood there one on either end of each of the six steps. The like of it was never made in any kingdom before.

20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.

King Solomon’s drinking vessels were all of gold, and all the vessels of the House of the Forest of Lebanon were of pure gold; silver was not counted as anything in the days of Solomon.

21 З ащото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

For the king’s ships went to Tarshish with Huram’s servants; once every three years the ships of Tarshish came bringing gold, silver, ivory, apes, and peacocks.

22 Т ака цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

King Solomon surpassed all the kings of the earth in riches and wisdom.

23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

And all the kings of the earth sought the presence of Solomon to hear his wisdom which God had put into his mind.

24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

And every man brought his tribute: silver and gold articles, robes, armor, spices, horses, and mules, so much year by year.

25 С оломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

Solomon had 4, 000 stalls for horses and chariots, and 12, 000 horsemen, stationed in chariot cities or at Jerusalem with the king.

26 И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.

And he ruled over all the kings from the River to the land of Philistia and to the frontier of Egypt.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

The king made silver in Jerusalem as common as stones, and cedar wood as plentiful as sycamore trees in the lowlands.

28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

And they imported horses for Solomon from Egypt and from all lands.

29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?

Now the rest of the acts of Solomon, from first to last, are they not written in the history of Nathan the prophet and in the prophecy of Ahijah the Shilonite and in the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam the son of Nebat?

30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

Then Solomon slept with his fathers; he was buried in the city of David his father. Rehoboam his son reigned in his stead.