1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

Syria and Israel continued without war for three years.

2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

In the third year Jehoshaphat king of Judah came down to the king of Israel.

3 р ече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим+ да си го вземем от ръката на сирийския цар?

And king of Israel said to his servants, Do you know that Ramoth in Gilead is ours, and we keep silence and do not take it from the king of Syria?

4 Р ече и на Иосафата: Дохождаш ли с мена на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

And said to Jehoshaphat, Will you go with me to Ramoth-gilead to battle? Jehoshaphat said to the king of Israel, I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.

5 И осафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

But Jehoshaphat said to the king of Israel, Inquire first, I pray you, for the word of the Lord today.

6 Т огава Израилевият цар събра прорците си, около четиристотин мъже, та из каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

Then king of Israel gathered the prophets together, about 400 men, and said to them, Shall I go against Ramoth-gilead to battle, or shall I hold back? And they said, Go up, for the Lord will deliver it into the hand of the king.

7 О баче Иосафат каза: Няма ли тук освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

Jehoshaphat said, Is there not another prophet of the Lord here whom we may ask?

8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

king of Israel said to Jehoshaphat, There is yet one man, Micaiah son of Imlah, by whom we may inquire of the Lord, but I hate him, for he never prophesies good for me, but evil. Jehoshaphat said, Let not the king say that.

9 Т огава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

Then king of Israel told an officer, Bring quickly Micaiah son of Imlah.

10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.

Now the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah were sitting in robes, each on his throne in an open place at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets prophesied before them.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

And Zedekiah son of Chenaanah made him horns of iron and said, Thus says the Lord: With these you shall push the Syrians until they are destroyed.

12 С ъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на церя.

And all the prophets agreed, saying, Go up to Ramoth-gilead and prosper, for the Lord will deliver it into the king’s hand.

13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

The messenger who went to call Micaiah said to him, Behold now, the prophets unanimously declare good to the king. Let your answer, I pray you, be like theirs, and say what is good.

14 А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.

But Micaiah said, As the Lord lives, I will speak what the Lord says to me.

15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му говори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

So he came to the king. King said, Micaiah, shall we go against Ramoth-gilead to battle, or shall we hold back? And he answered, Go and prosper, for the Lord will deliver it into the king’s hand.

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!

And the king said to him, How many times must I charge you to tell me nothing but the truth in the name of the Lord?

17 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

And he said, I saw all Israel scattered upon the hills as sheep that have no shepherd, and the Lord said, These have no master. Let them return every man to his house in peace.

18 Т огава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

Then the king of Israel said to Jehoshaphat, Did I not tell you that he would prophesy no good concerning me, but evil?

19 А Михей рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

And Micaiah said, Hear the word of the Lord: I saw the Lord sitting on His throne, and all the host of heaven standing by Him on His right hand and on His left.

20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

And the Lord said, Who will entice Ahab to go up and fall at Ramoth-gilead? One said this way, another said that way.

21 С етне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

Then there came forth a spirit and stood before the Lord and said, I will entice him.

22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

The Lord said to him, By what means? And he said, I will go forth and be a lying spirit in the mouths of all his prophets. said, You shall entice him and succeed also. Go forth and do it.

23 С ега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зла за тебе.

So the Lord has put a lying spirit in the mouths of all these prophets; and the Lord has spoken evil concerning you.

24 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

But Zedekiah son of Chenaanah went near and struck Micaiah on the cheek and said, Which way went the Spirit of the Lord from me to speak to you?

25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

Micaiah said, Behold, you shall see on that day when you go into an inner chamber to hide yourself.

26 Т огава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

king of Israel said, Take Micaiah, carry him back to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son,

27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде си дойда с мир.

And say, The king says, Put this fellow in prison and feed him with bread and water of affliction until I come in peace.

28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

Micaiah said, If you return at all in peace, the Lord has not spoken by me. He, Hear, O people, every one of you!

29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

So king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth-gilead.

30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

And the king of Israel said to Jehoshaphat, I will disguise myself and enter the battle, but you put on your clothing. And the king of Israel disguised himself and went into the battle.

31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

But the king of Syria had commanded the thirty-two captains of his chariots, Fight neither with small nor great, but only with king of Israel.

32 А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

And when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, Surely it is the king of Israel. They turned to fight against him, but Jehoshaphat cried out.

33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

And when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, they turned back from pursuing him.

34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

But a certain man drew a bow at a venture and smote the king of Israel between the joints of the armor. So he said to the driver of his chariot, Turn around and carry me out of the army, for I am wounded.

35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

The battle increased that day, and the king was propped up in his chariot facing the Syrians, and at nightfall he died. And the blood of his wound flowed onto the floor of the chariot.

36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

And there went a cry throughout the army about sundown, saying, Every man to his city and his own country,

37 Т ака царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.

For the king is dead! And was brought to Samaria, where they buried him.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

And they washed chariot by the pool of Samaria, where the harlots bathed, and the dogs licked up his blood, as the Lord had predicted.

39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

The rest of Ahab’s acts, all he did, the ivory palace and all the cities he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel?

40 Т ака Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

So Ahab slept with his fathers. Ahaziah his son reigned in his stead.

41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

Jehoshaphat son of Asa began to reign over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

42 И осафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

Jehoshaphat was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother was Azubah daughter of Shilhi.

43 Т ой ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

He walked in all the ways or customs of Asa his father, never swerving from it, doing right in the sight of the Lord. However, the high places were not taken away; for the people still sacrificed and burned incense in the high places.

44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

And Jehoshaphat made peace with Israel’s king.

45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

The rest of the acts of Jehoshaphat, his might that he showed and how he warred, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah?

46 С ъщо той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.

And the remnant of the sodomites (the male cult prostitutes) who remained in the days of his father Asa, expelled from the country.

47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

There was no king in Edom; a deputy was acting king.

48 И осафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер.

Jehoshaphat ordered ships of Tarshish to go to Ophir for gold, but they did not go, for the ships were wrecked at Ezion-geber.

49 Т огава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

When Ahaziah son of Ahab said to Jehoshaphat, Let my servants go with your servants in the ships, Jehoshaphat refused.

50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with them in the city of David his father. And Jehoram his son reigned in his stead.

51 О хозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

Ahaziah son of Ahab began his two-year reign over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah.

52 Т ой върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

He did evil in the sight of the Lord and walked in the ways of his father and of his mother and of Jeroboam son of Nebat, who made Israel sin.

53 з ащото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

He served Baal and worshiped him and provoked the Lord, the God of Israel, to anger in all the ways his father had done.