1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

After this, Job opened his mouth and cursed his day (birthday).

2 И ов, проговаряйки, рече: -

And Job said,

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Let the day perish wherein I was born, and the night which announced, There is a man-child conceived.

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Let that day be darkness! May not God above regard it, nor light shine upon it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Let gloom and deep darkness claim it for their own; let a cloud dwell upon it; let all that blackens the day terrify it (the day that I was born).

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

As for that night, let thick darkness seize it; let it not rejoice among the days of the year; let it not come into the number of the months.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Yes, let that night be solitary and barren; let no joyful voice come into it.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Let those curse it who curse the day, who are skilled in rousing up Leviathan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of the early dawn of that day be dark; let look in vain for the light, nor let it behold the day’s dawning,

10 З ащото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Because it shut not the doors of my mother’s womb nor hid sorrow and trouble from my eyes.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

Why was I not stillborn? Why did I not give up the ghost when my mother bore me?

12 З ащо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

Why did the knees receive me? Or why the breasts, that I should suck?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

For then would I have lain down and been quiet; I would have slept; then would I have been at rest

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

With kings and counselors of the earth, who built up desolate ruins for themselves,

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

Or with princes who had gold, who filled their houses with silver.

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

Or was I not a miscarriage, hidden and put away, as infants who never saw light?

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

There the wicked cease from troubling, and there the weary are at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

There the prisoners rest together; they hear not the taskmaster’s voice.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

The small and the great are there, and the servant is free from his master.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

Why is light given to him who is in misery, and life to the bitter in soul,

21 К оито копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

Who long and wait for death, but it comes not, and dig for it more than for hidden treasures,

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

Who rejoice exceedingly and are elated when they find the grave?

23 З ащо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

to a man whose way is hidden, and whom God has hedged in?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

For my sighing comes before my food, and my groanings are poured out like water.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

For the thing which I greatly fear comes upon me, and that of which I am afraid befalls me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

I was not or am not at ease, nor had I or have I rest, nor was I or am I quiet, yet trouble came and still comes.