1 З ащо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

Why does He not set seasons for judgment? Why do those who know Him see not His days ?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Some remove the landmarks; they violently take away flocks and pasture them.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

They drive away the donkey of the fatherless; they take the widow’s ox for a pledge.

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

They crowd the poor and needy off the road; the poor and meek of the earth all hide themselves.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

Behold, as wild asses in the desert, go forth to their work, seeking diligently for prey and food; the wilderness yields them bread for their children.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

They reap each one his fodder in a field, and they glean the vintage of the wicked man.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

They lie all night naked, without clothing, and have no covering in the cold.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

They are wet with the showers of the mountains and cling to the rock for want of shelter.

9 Д руги грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

pluck the fatherless infants from the breast, and take the poor for a pledge,

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

So that the needy go about naked for lack of clothing, and though hungry, they must carry the sheaves.

11 И зтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Among the olive rows make oil; they tread the presses, but suffer thirst.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

From out of the populous city men groan, and the very life of the wounded cries for help; yet God regards not the wrong done them.

13 Д али са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

These wrongdoers are of those who rebel against the light; they know not its ways nor stay in its paths.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

The murderer rises with the light; he kills the poor and the needy, and in the night he becomes as a thief.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

The eye also of the adulterer waits for the twilight, saying, No eye shall see me, and he puts a disguise upon his face.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

In the dark, they dig through houses; by day they shut themselves up; they do not know the sunlight.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

For midnight is morning to all of them; for they are familiar with the terrors of deep darkness.

18 Б ърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

Swiftly such men pass away on the face of the waters; their portion is cursed in the earth; turns into their vineyards.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

Drought and heat consume the snow waters; so does Sheol (the place of the dead) those who have sinned.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

The womb shall forget him, the worm shall feed sweetly on him; he shall be no more remembered, and unrighteousness shall be broken like a tree.

21 П оглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

preys upon the barren, childless woman and does no good to the widow.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Yet prolongs the life of the mighty by His power; they rise up when they had despaired of life.

23 Б ог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

God gives them security, and they rest on it; and His eyes are upon their ways.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

They are exalted for a little while, and then are gone and brought low; they are taken out of the way as all others are and are cut off as the tops of the ears of grain.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

And if this is not so, who will prove me a liar and make my speech worthless?