1 Т огава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

Then David went to Nob, to Ahimelech the priest; and Ahimelech was afraid at meeting David, and said to him, Why are you alone and no man with you?

2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

David said to Ahimelech the priest, The king has charged me with a matter and has told me, Let no man know anything of the mission on which I send you and with what I have charged you. I have appointed the young men to a certain place.

3 А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

Now what do you have on hand? Give me five loaves of bread, or whatever you may have.

4 И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб, но има свещени хлябове, - ако момците са се въздържали поне то жени.

And the priest answered David, There is no common bread on hand, but there is hallowed bread—if the young men have kept themselves at least from women.

5 И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече понеже друг хляб се освещава днес в съда.

And David told the priest, Truly women have been kept from us in these three days since I came out, and the food bags and utensils of the young men are clean, and although the bread will be used in a secular way, it will be set apart in the clean bags.

6 И тъй свещеникът му даде осветените хлябове; защото нямаше там друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

So the priest gave him holy bread, for there was no bread there but the showbread which was taken from before the Lord to put hot bread in its place the day when it was taken away.

7 ( А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари)

Now a certain man of Saul’s servants was there that day, detained before the Lord; his name was Doeg the Edomite, the chief of Saul’s herdsmen.

8 Д авид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

David said to Ahimelech, Do you have at hand a sword or spear? The king’s business required haste, and I brought neither my sword nor my weapons with me.

9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид; Няма друг като него, дай ми го.

The priest said, The sword of Goliath the Philistine, whom you slew in the Valley of Elah, see, it is here wrapped in a cloth behind the ephod; if you will take that, do so, for there is no other here. And David said, There is none like that; give it to me.

10 Т ака в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

David arose and fled that day from Saul and went to Achish king of Gath.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

The servants of Achish said to him, Is not this David, the king of the land? Did they not sing one to another of him in their dances: Saul has slain his thousands, and David his ten thousands?

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

David took these words to heart and was much afraid of Achish king of Gath.

13 З атова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

And he changed his behavior before them, and pretended to be insane in their hands, and scribbled on the gate doors, and drooled on his beard.

14 Т огава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

Then said Achish to his servants, You see the man is mad. Why then have you brought him to me?

15 М алко ли са моите луди, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

Have I need of madmen, that you bring this fellow to play the madman in my presence? Shall this fellow come into my house?