1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

O Lord, rebuke me not in Your wrath, neither chasten me in Your hot displeasure.

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

For Your arrows have sunk into me and stick fast, and Your hand has come down upon me and pressed me sorely.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

There is no soundness in my flesh because of Your indignation; neither is there any health or rest in my bones because of my sin.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

For my iniquities have gone over my head; as a heavy burden they weigh too much for me.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

My wounds are loathsome and corrupt because of my foolishness.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

I am bent and bowed down greatly; I go about mourning all the day long.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

For my loins are filled with burning; and there is no soundness in my flesh.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

I am faint and sorely bruised; I groan by reason of the disquiet and moaning of my heart.

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

Lord, all my desire is before You; and my sighing is not hidden from You.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

My heart throbs, my strength fails me; as for the light of my eyes, it also is gone from me.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

My lovers and my friends stand aloof from my plague; and my neighbors and my near ones stand afar off.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

They also that seek and demand my life lay snares for me, and they that seek and require my hurt speak crafty and mischievous things; they meditate treachery and deceit all the day long.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

But I, like a deaf man, hear not; and I am like a dumb man who opens not his mouth.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

Yes, I have become like a man who hears not, in whose mouth are no arguments or replies.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

For in You, O Lord, do I hope; You will answer, O Lord my God.

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

For I pray, Let them not rejoice over me, who when my foot slips boast against me.

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

For I am ready to halt and fall; my pain and sorrow are continually before me.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

For I do confess my guilt and iniquity; I am filled with sorrow for my sin.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

But my enemies are vigorous and strong, and those who hate me wrongfully are multiplied.

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

They also that render evil for good are adversaries to me, because I follow the thing that is good.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

Forsake me not, O Lord; O my God, be not far from me.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Make haste to help me, O Lord, my Salvation.