1 И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

Now when David and his men came home to Ziklag on the third day, they found that the Amalekites had made a raid on the South (the Negeb) and on Ziklag, and had struck Ziklag and burned it with fire,

2 Б яха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

And had taken the women and all who were there, both great and small, captive. They killed no one, but carried them off and went on their way.

3 А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

So David and his men came to the town, and behold, it was burned, and their wives and sons and daughters were taken captive.

4 Т огава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

Then David and the men with him lifted up their voices and wept until they had no more strength to weep.

5 С ъщо и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

David’s two wives also had been taken captive, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail, the widow of Nabal the Carmelite.

6 И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

David was greatly distressed, for the men spoke of stoning him because the souls of them all were bitterly grieved, each man for his sons and daughters. But David encouraged and strengthened himself in the Lord his God.

7 Т огава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

David said to Abiathar the priest, Ahimelech’s son, I pray you, bring me the ephod. And Abiathar brought him the ephod.

8 И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.

And David inquired of the Lord, saying, Shall I pursue this troop? Shall I overtake them? The Lord answered him, Pursue, for you shall surely overtake them and without fail recover all.

9 Т огава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

So David went, he and the 600 men with him, and came to the brook Besor; there those remained who were left behind.

10 п онеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

But David pursued, he and 400 men, for 200 stayed behind who were too exhausted and faint to cross the brook Besor.

11 и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,

They found an Egyptian in the field and brought him to David, and gave him bread and he ate, and water to drink,

12 д адоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

And a piece of a cake of figs and two clusters of raisins; and when he had eaten, his spirit returned to him, for he had eaten no food or drunk any water for three days and three nights.

13 И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

And David said to him, To whom do you belong? And from where have you come? He said, I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite; and my master left me because three days ago I fell sick.

14 Н ие нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

We had made a raid on the South (Negeb) of the Cherethites and upon that which belongs to Judah and upon the South (Negeb) of Caleb. And we burned Ziklag with fire.

15 Т огава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

And David said to him, Can you take me down to this band? And he said, Swear to me by God that you will neither kill me nor deliver me into the hands of my master, and I will bring you down to this band.

16 И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

And when he had brought David down, behold, the raiders were spread abroad over all the land, eating and drinking and dancing because of all the great spoil they had taken from the land of the Philistines and from the land of Judah.

17 И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

And David smote them from twilight even to the evening of the next day, and not a man of them escaped, except 400 youths who rode camels and fled.

18 Т ака Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

David recovered all that the Amalekites had taken and rescued his two wives.

19 Н е им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

Nothing was missing, small or great, sons or daughters, spoil or anything that had been taken; David recovered all.

20 С ъщо Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

Also David captured all the flocks and herds, and the people drove those animals before him and said, This is David’s spoil.

21 И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

And David came to the 200 men who were so exhausted and faint that they could not follow and had been left at the brook Besor. They came to meet David and those with him, and when he came near to the men, he saluted them.

22 А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

Then all the wicked and base men who went with David said, Because they did not go with us, we will give them nothing of the spoil we have recovered, except that every man may lead away his wife and children and depart.

23 Н о Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

David said, You shall not do so, my brethren, with what the Lord has given us. He has preserved us and has delivered into our hands the troop that came against us.

24 И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.

Who would listen to you in this matter? For as is the share of him who goes into the battle, so shall his share be who stays by the baggage. They shall share alike.

25 И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.

And from that day to this he made it a statute and ordinance for Israel.

26 А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

When David came to Ziklag, he sent part of the spoil to the elders of Judah, his friends, saying, Here is a gift for you of the spoil of the enemies of the Lord:

27 И зпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

For those in Bethel, Ramoth of the Negeb, Jattir,

28 н а ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

Aroer, Siphmoth, Eshtemoa,

29 н а ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

Racal, the cities of the Jerahmeelites, the cities of the Kenites,

30 н а ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

Hormah, Bor-ashan, Athach,

31 н а ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.

Hebron, and for those in all the places David and his men had habitually haunted.