1 И , ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

And behold, there came a man of God out of Judah by the word of the Lord to Bethel. Jeroboam stood by the altar to burn incense.

2 И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

The man cried against the altar by the word of the Lord, O altar, altar, thus says the Lord: Behold, a son shall be born to the house of David, Josiah by name; and on you shall he offer the priests of the high places who burn incense on you, and men’s bones shall be burned on you.

3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

And he gave a sign the same day, saying, This is the sign which the Lord has spoken: Behold, the altar shall be split and the ashes that are upon it shall be poured out.

4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

When King Jeroboam heard the words the man of God cried against the altar in Bethel, he thrust out his hand, saying, Lay hold on him! And his hand which he put forth against him dried up, so that he could not draw it to him again.

5 С ъщо и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

The altar also was split and the ashes poured out from the altar according to the sign which the man of God had given by the word of the Lord.

6 Т огава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

And the king said to the man of God, Entreat now the favor of the Lord your God and pray for me, that my hand may be restored to me. And the man of God entreated the Lord, and the king’s hand was restored and became as it was before.

7 Т огава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

And the king said to the man of God, Come home with me and refresh yourself, and I will give you a reward.

8 Н о Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

And the man of God said to the king, If you give me half your house, I will not go in with you, and I will not eat bread or drink water in this place.

9 з ащото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

For I was commanded by the word of the Lord, You shall eat no bread or drink water or return by the way you came.

10 Т ака той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

So he went another way and did not return by the way that he came to Bethel.

11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

Now there dwelt an old prophet in Bethel; and his sons came and told him all that the man of God had done that day in Bethel; the words which he had spoken to the king they told also to their father.

12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

Their father asked them, Which way did he go? For his sons had seen which way the man of God who came from Judah had gone.

13 Т ой, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

He said to his sons, Saddle the donkey for me. So they saddled the donkey and he rode on it

14 о тиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.

And went after the man of God. And he found him sitting under an oak, and he said to him, Are you the man of God who came from Judah? And he said, I am.

15 Т огава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

Then he said to him, Come home with me and eat bread.

16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

He said, I may not return with you or go in with you, neither will I eat bread or drink water with you in this place.

17 з ащото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

For I was told by the word of the Lord, You shall not eat bread or drink water there or return by the way that you came.

18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

He answered, I am a prophet also, as you are. And an angel spoke to me by the word of the Lord, saying, Bring him back with you to your house, that he may eat bread and drink water. But he lied to him.

19 И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

So the man from Judah went back with him and ate and drank water in his house.

20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

And as they sat at the table, the word of the Lord came to the prophet who brought him back.

21 т а извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

And he cried to the man of God who came from Judah, Thus says the Lord: Because you have disobeyed the word of the Lord and have not kept the command which the Lord your God commanded you,

22 н о се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

But have come back and have eaten bread and drunk water in the place of which the Lord said to you, Eat no bread and drink no water—your corpse shall not come to the tomb of your fathers.

23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

And after the prophet of the house had eaten bread and drunk, he saddled the donkey for the man he had brought back.

24 А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

And when he had gone, a lion met him by the road and slew him, and his corpse was cast in the way, and the donkey stood by it; the lion also stood by the corpse.

25 И , ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.

And behold, men passed by and saw the corpse thrown in the road, and the lion standing by the corpse, and they came and told it in the city where the old prophet dwelt.

26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

When the prophet who brought him back from the way heard of it, he said, It is the man of God who was disobedient to the word of the Lord; therefore the Lord has given him to the lion, which has torn him and slain him, according to the word of the Lord which He spoke to him.

27 Т огава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

And he said to his sons, Saddle the donkey for me. And they saddled it.

28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

And he went and found the corpse thrown in the road, and the donkey and the lion stood by the body; the lion had not eaten the corpse or torn the donkey.

29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

The prophet took up the corpse of the man of God and laid it upon the donkey and brought it back, and the old prophet came into the city to mourn and to bury him.

30 И положи тялото му в своя; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой!

And he laid the body in his own grave, and they mourned over him, saying, Alas, my brother!

31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

After he had buried him, he said to his sons, When I am dead, bury me in the grave in which the man of God is buried; lay my bones beside his bones.

32 з ащото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

For the saying which he cried by the word of the Lord against the altar in Bethel and against all the houses of the high places which are in the cities of Samaria shall surely come to pass.

33 Н о след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.

After this thing, Jeroboam turned not from his evil way, but made priests for the high places again from among all the people. Whoever would, he consecrated, that there might be priests for the high places.

34 И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

And this thing became the sin of the dynasty of Jeroboam that caused it to be abolished and destroyed from the face of the earth.