1 Т огава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

The Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, Does not David hide himself on the hill of Hachilah, east of Jeshimon?

2 И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

So Saul arose and went down to the Wilderness of Ziph, with 3, 000 chosen men of Israel, to seek David.

3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

Saul encamped on the hill of Hachilah, which is beside the road east of Jeshimon. But David remained in the wilderness. And when he saw that Saul came after him into the wilderness,

4 Д авид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

David sent out spies and learned that Saul had actually come.

5 И Давид стана та дойде не мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

David arose and came to the place where Saul had encamped, and saw where Saul lay with Abner son of Ner, commander of his army; and Saul was lying in the encampment, with the army encamped around him.

6 Т огава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиният син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

Then David said to Ahimelech the Hittite and to Abishai son of Zeruiah, brother of Joab, Who will go down with me into the camp of Saul? And Abishai said, I will go down with you.

7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

So David and Abishai went to the army by night, and there Saul lay sleeping within the encampment with his spear stuck in the ground at his head; and Abner and the army lay round about him.

8 Т огава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

Then said Abishai to David, God has given your enemy into your hands this day. Now therefore let me smite him to the earth at once with one stroke of the spear, and I will not strike him twice.

9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

David said to Abishai, Do not destroy him; for who can raise his hand against the Lord’s anointed and be guiltless?

10 Р ече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

David said, As the Lord lives, will smite him; or his day will come to die or he will go down in battle and perish.

11 Д а ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

The Lord forbid that I should raise my hand against the Lord’s anointed; but take now the spear that is at his head and the bottle of water, and let us go.

12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

So David took the spear and the bottle of water from Saul’s head, and they got away. And no man saw or knew or wakened, for they were all asleep, because a deep sleep from the Lord had fallen upon them.

13 Т огава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

Then David went over to the other side and stood on the top of the mountain afar off, a great space being between them.

14 и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

David called to the army and Abner son of Ner, Will you answer, Abner? Abner replied, Who are you, calling the king?

15 И Давид каза на Авенира: Не си ли ти доблестен мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

David said to Abner, Are you not a valiant man? Who is like you in Israel? Why then have you not guarded your lord the king? For one of the people came in to destroy the king your lord.

16 Н е е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, който беше при главата му.

This thing is not good that you have done. As the Lord lives, you deserve to die, because you have not guarded your master, the Lord’s anointed. And now see where the king’s spear is and the bottle of water that was at his head.

17 А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, Чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

And Saul knew David’s voice and said, Is this your voice, my son David? And David said, My voice, my lord O king!

18 Р ече още: Защо преследва така господарят ми слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

And David said, Why does my lord thus pursue his servant? What have I done? Or what evil is in my hand ?

19 И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

Now therefore, I pray you, let my lord the king hear the words of his servant. If the Lord has stirred you up against me, let Him accept an offering; but if it is men, may they be cursed before the Lord, for they have driven me out this day that I should have no share in the inheritance of the Lord, saying, Go, serve other gods.

20 С ега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

Now therefore, let not my blood fall to the earth away from the presence of the Lord; for the king of Israel is come out to seek one flea, as when one hunts a partridge in the mountains.

21 Т огава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

Then said Saul, I have sinned. Return, my son David, for I will no more do you harm, because my life was precious in your eyes this day. Behold, I have played the fool and have erred exceedingly.

22 А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

David answered, See the king’s spear! Let one of the young men come and get it.

23 А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

The Lord rewards every man for his righteousness and his faithfulness; for the Lord delivered you into my hands today, but I would not stretch forth my hand against the Lord’s anointed.

24 Е то, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

And behold, as your life was precious today in my sight, so let my life be precious in the sight of the Lord, and let Him deliver me out of all tribulation.

25 Т огава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.

Then Saul said to David, May you be blessed, my son David; you will both do mightily and surely prevail. So David went on his way, and Saul returned to his place.