1 Н о Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

Satan stood up against Israel and stirred up David to number Israel.

2 И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

David said to Joab and the rulers of the people, Go, number Israel from Beersheba to Dan, and bring me the total, that I may know it.

3 А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

And Joab answered, May the Lord multiply His people a hundred times! But, my lord the king, are they not all my lord’s servants? Why then does my lord require this? Why will he bring guilt upon Israel?

4 О баче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

But the king’s word prevailed against Joab. So Joab departed and went throughout all Israel and came to Jerusalem.

5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

Joab gave the total number of the people to David. And all of Israel were 1, 100, 000 who drew the sword, and of Judah 470, 000 who drew the sword.

6 А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.

But Levi and Benjamin he did not include among them, for the king’s order was detestable to Joab.

7 Н о това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

And God was displeased with this, and He smote Israel.

8 Т огава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

And David said to God, I have sinned greatly because I have done this thing. But now, I beseech You, take away the hateful wickedness of Your servant; for I have done very foolishly.

9 И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

And the Lord said to Gad, David’s seer,

10 И ди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

Go and tell David, Thus says the Lord: I offer you three things; choose one of them, that I may do it to you.

11 Д ойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

So Gad came to David and said to him, Thus says the Lord: Take which one you will:

12 И збери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

Either three years of famine, or three months of devastation before your foes, while the sword of your enemies overtakes you, or else three days of the sword of the Lord and pestilence in the land, and the angel of the Lord destroying throughout all the borders of Israel. Now therefore, consider what answer I shall return to Him Who sent me.

13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна..

And David said to Gad, I am in great and distressing perplexity; let me fall, I pray you, into the hands of the Lord, for very great and many are His mercies; but let me not fall into the hands of man.

14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

So the Lord sent a pestilence upon Israel, and there fell of Israel 70, 000 men.

15 И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

God sent an angel to Jerusalem to destroy it, and as he was destroying, the Lord beheld, and He regretted and relented of the evil and said to the destroying angel, It is enough; now stay your hand. And the angel of the Lord stood by the threshing floor of Ornan the Jebusite.

16 И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

David lifted up his eyes and saw the angel of the Lord standing between earth and the heavens, having a drawn sword in his hand stretched out over Jerusalem. Then David and the elders, clothed in sackcloth, fell upon their faces.

17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

And David said to God, Is it not I who commanded the people to be numbered? It is I who has sinned and done evil indeed; but as for these sheep, what have they done? Let Your hand, I pray You, O Lord my God, be on me and on my father’s house, but not on Your people, that they should be plagued.

18 Т огава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.

Then the angel of the Lord commanded Gad to say to David that David should go up and set up an altar to the Lord in the threshing floor of Ornan the Jebusite.

19 И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

So David went up at Gad’s word, which he spoke in the name of the Lord.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

Now Ornan was threshing wheat, and he turned back and saw the angel; and his four sons hid themselves.

21 И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

And as David came to Ornan, Ornan looked and saw him, and went out from the threshing floor and bowed himself to David with his face to the ground.

22 Т огава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

Then David said to Ornan, Grant me the site of this threshing floor, that I may build an altar on it to the Lord. You shall charge me the full price for it, that the plague may be averted from the people.

23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

Ornan said to David, Take it; and let my lord the king do what is good in his eyes. I give you the oxen also for burnt offerings and the threshing sledges for wood and the wheat for the meal offering. I give it all.

24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

And King David said to Ornan, No, but I will pay the full price. I will not take what is yours for the Lord, nor offer burnt offerings which cost me nothing.

25 И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

So David gave to Ornan for the site 600 shekels of gold by weight.

26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.

And David built there an altar to the Lord and offered burnt offerings and peace offerings and called upon the Lord; and He answered him by fire from heaven upon the altar of burnt offering.

27 Т огава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

Then the Lord commanded the angel, and he put his sword back into its sheath.

28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.

When David saw that the Lord had answered him at the threshing floor of Ornan the Jebusite, he sacrificed there.

29 З ащото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

For the tabernacle of the Lord, which Moses made in the wilderness, and the altar of burnt offering were at that time in the high place at Gibeon.

30 Н о Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

But David could not go before it to inquire of God, for he was afraid of the sword of the angel of the Lord.