1 С лед това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

And David said, Is there still anyone left of the house of Saul to whom I may show kindness for Jonathan’s sake?

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

And of the house of Saul there was a servant whose name was Ziba. When they had called him to David, he said to him, Are you Ziba? He said, I, your servant, am he.

3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син повреден в нозете.

The king said, Is there not still someone of the house of Saul to whom I may show the mercy and kindness of God? Ziba replied, Jonathan has yet a son who is lame in his feet.

4 И царят му каза. Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

And the king said, Where is he? Ziba replied, He is in the house of Machir son of Ammiel in Lo-debar.

5 Т огава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

Then King David sent and brought him from the house of Machir son of Ammiel at Lo-debar.

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

And Mephibosheth son of Jonathan, the son of Saul, came to David and fell on his face and did obeisance. David said, Mephibosheth! And he answered, Behold your servant!

7 И Давид му показа: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

David said to him, Fear not, for I will surely show you kindness for Jonathan your father’s sake, and will restore to you all the land of Saul your father, and you shall eat at my table always.

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

And bowed himself and said, What is your servant, that you should look upon such a dead dog as I am?

9 Т огава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежи на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

Then the king called to Ziba, Saul’s servant, and said to him, I have given your master’s son all that belonged to Saul and to all his house.

10 Т и, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

And you shall till the land for him, you, your sons, and your servants, and you shall bring in the produce, that your master’s heir may have food to eat; but Mephibosheth, your master’s son, shall eat always at my table. Now Ziba had fifteen sons and twenty servants.

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

Then Ziba said to the king, Your servant will do according to all my lord the king commands. So Mephibosheth ate at David’s table as one of the king’s sons.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

Mephibosheth had a young son whose name was Micha. And all who dwelt in Ziba’s house were servants to Mephibosheth.

13 Т ака Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царската трапеза. И той куцаше и с двата крака.

So Mephibosheth dwelt in Jerusalem, for he ate continually at the king’s table, he was lame in both feet.