1 Т огава ефремците казаха на Гедеона: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.

And the men of Ephraim said to Gideon, Why have you treated us like this, not calling us when you went to fight with Midian? And they quarreled with him furiously.

2 А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?

And he said to them, What have I done now in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

3 В нашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.

God has given into your hands the princes of Midian, Oreb and Zeeb, and what was I able to do in comparison with you? Then their anger toward him was abated when he had said that.

4 И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.

And Gideon came to the Jordan and passed over, he and the 300 men with him, faint yet pursuing.

5 И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

And he said to the men of Succoth, Give, I pray you, loaves of bread to the people who follow me, for they are faint, and I am pursuing Zebah and Zalmunna, kings of Midian.

6 А сокхотските първенци му казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?

And the princes of Succoth said, Are Zebah and Zalmunna already in your hand, that we should give bread to your army?

7 А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.

And Gideon said, For that, when the Lord has delivered Zebah and Zalmunna into my hand, I will thresh your flesh with the thorns and briers of the wilderness!

8 О т там отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

And he went from there up to Penuel and made the same request, and the men of Penuel answered him as the men of Succoth had done.

9 А той говори на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.

And said to the men of Penuel, When I come again in peace, I will break down this tower.

10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петдесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.

Now Zebah and Zalmunna were in Karkor with their army—about 15, 000 men, all who were left of all the army of the sons of the east, for there had fallen 120, 000 men who drew the sword.

11 И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.

And Gideon went up by the route of those who dwelt in tents east of Nobah and Jogbehah and smote their camp, for the army thought itself secure.

12 А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.

And Zebah and Zalmunna fled, and he pursued them and took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna, and terrified all the army.

13 Т огава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.

Then Gideon son of Joash returned from the battle by the ascent of Heres.

14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

And he caught a young man of Succoth and inquired of him, and wrote down for him the officials of Succoth and its elders, seventy-seven men.

15 И Гедеон дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?

And he came to the men of Succoth and said, Behold Zebah and Zalmunna, about whom you scoffed at me, saying, Are Zebah and Zalmunna now in your hand, that we should give bread to your men who are faint?

16 И взе градските старейшини, и пустинните тръни и глогове, та наказа с тях сокхотските мъже.

And he took the elders of the city and thorns of the wilderness and briers, and with them he taught the men of Succoth.

17 С ъщо и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.

And he broke down the tower of Penuel and slew the men of the city.

18 Т огава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.

Then said to Zebah and Zalmunna, What kind of men were they whom you slew at Tabor? And they replied, They were like you, each of them resembled the son of a king.

19 А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.

And he said, They were my brothers, the sons of my mother. As the Lord lives, if you had saved them alive, I would not slay you.

20 И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.

And said to Jether his firstborn, Up, and slay them. But the youth drew not his sword, for he feared because he was yet a lad.

21 Т огава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та не нападни; защото според човека е и силата му. И тъй Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните украшения, които бяха на вратовете на камилите им.

Then Zebah and Zalmunna said, Rise yourself and fall on us; for as the man is, so is his strength. And Gideon arose and slew Zebah and Zalmunna and took the ornaments that were on their camels’ necks.

22 Т огава израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.

Then the men of Israel said to Gideon, Rule over us—you and your son and your son’s son also—for you have delivered us from the hand of Midian.

23 А Гедеон каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.

And Gideon said to them, I will not rule over you, and my son will not rule over you; the Lord will rule over you.

24 Г едеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).

And Gideon said to them, Let me make a request of you—every man of you give me the earrings of his spoil. For had gold earrings because they were Ishmaelites.

25 И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.

And they answered, We will willingly give them. And they spread a garment, and every man cast on it the earrings of his spoil.

26 И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикли, освен полумесецообразните украшения, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.

And the weight of the golden earrings that he requested was 1, 700 shekels of gold, besides the crescents and pendants and the purple garments worn by the kings of Midian, and the chains that were about their camels’ necks.

27 И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.

And Gideon made an ephod of it, and put it in his city of Ophrah, and all Israel paid homage to it there, and it became a snare to Gideon and to his family.

28 Т ака Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.

Thus was Midian subdued before the Israelites so that they lifted up their heads no more. And the land had peace and rest for forty years in the days of Gideon.

29 Т огава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.

Jerubbaal (Gideon) son of Joash went and dwelt in his own house.

30 И Гедеон имаше седемдесет сине, родени от самия него, защото имаше много жени.

Now Gideon had seventy sons born to him, for he had many wives.

31 С ъщо и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

And his concubine, who was in Shechem, also bore him a son, whom he named Abimelech.

32 И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.

Gideon son of Joash died at a good old age and was buried in the tomb of Joash his father in Ophrah of the Abiezrites.

33 А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.

As soon as Gideon was dead, the Israelites turned again and played the harlot after the Baals and made Baal-berith their god.

34 И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;

And the Israelites did not remember the Lord their God, Who had delivered them out of the hand of all their enemies on every side;

35 н ито показаха благост към дома на Ероваала (който е Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.

Neither did they show kindness to the family of Jerubbaal, that is, Gideon, in return for all the good which he had done for Israel.