1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.

Now Samuel died, and all the Israelites assembled and mourned for him, and buried him at his house in Ramah. David arose and went to the Wilderness of Paran.

2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил.

A very rich man was in Maon, whose possessions and business were in Carmel. He had 3, 000 sheep and 1, 000 goats, and he was shearing his sheep in Carmel.

3 И мето на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род.

The man’s name was Nabal and his wife’s name was Abigail; she was a woman of good understanding, and beautiful. But the man was rough and evil in his doings; he was a Calebite.

4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си,

David heard in the wilderness that Nabal was shearing his sheep.

5 и зпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете:

And David sent out ten young men and said to, Go up to Carmel to Nabal and greet him in my name;

6 З дравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!

And salute him thus: Peace be to you and to your house and to all that you have.

7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, което бяха на Кармил.

I have heard that you have shearers. Now your shepherds have been with us and we did them no harm, and they missed nothing all the time they were in Carmel.

8 П опитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка.

Ask your young men and they will tell you. Therefore let my young men find favor in your sight, for we come at an opportune time. I pray you, give whatever you have at hand to your servants and to your son David.

9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха.

And when David’s young men came, they said all this to Nabal in the name of David, and then paused.

10 Н о Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си.

And Nabal answered David’s servants and said, Who is David? Who is the son of Jesse? There are many servants nowadays who are each breaking away from his master.

11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?

Shall I then take my bread and my water, and my meat that I have killed for my shearers, and give it to men when I do not know where they belong?

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на Давида всичките тия думи.

So David’s young men turned away, and came and told him all that was said.

13 Т огава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

And David said to his men, Every man gird on his sword. And they did so, and David also girded on his sword; and there went up after David about 400 men, and 200 remained with the baggage.

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях.

But one of Nabal’s young men told Abigail, Nabal’s wife, Behold, David sent messengers out of the wilderness to salute our master, and he railed at them.

15 Н о тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето;

But David’s men were very good to us, and we were not harmed, nor did we miss anything as long as we went with them, when we were in the fields.

16 т е бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.

They were a wall to us night and day, all the time we were with them keeping the sheep.

17 П рочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.

So know this and consider what you will do, for evil is determined against our master and all his house. For he is such a wicked man that one cannot speak to him.

18 Т огава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овни, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли.

Then Abigail made haste and took 200 loaves, two skins of wine, five sheep already dressed, five measures of parched grain, 100 clusters of raisins, and 200 cakes of figs, and laid them on donkeys.

19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.

And she said to her servants, Go on before me; behold, I come after you. But she did not tell her husband Nabal.

20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

As she rode on her donkey, she came down hidden by the mountain, and behold, David and his men came down opposite her, and she met them.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро.

Now David had said, Surely in vain have I protected all that this fellow has in the wilderness, so that nothing was missed of all that belonged to him; and he has repaid me evil for good.

22 Т ака да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко що е негово.

May God do so, and more also, to David if I leave of all who belong to him one male alive by morning.

23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.

When Abigail saw David, she hastened and lighted off the donkey, and fell before David on her face and did obeisance.

24 И , като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

Kneeling at his feet she said, Upon me alone let this guilt be, my lord. And let your handmaid, I pray you, speak in your presence, and hear the words of your handmaid.

25 М оля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал е името му, и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

Let not my lord, I pray you, regard this foolish and wicked fellow Nabal, for as his name is, so is he—Nabal is his name, and folly is with him. But I, your handmaid, did not see my lord’s young men whom you sent.

26 С ега, прочее, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.

So now, my lord, as the Lord lives and as your soul lives, seeing that the Lord has prevented you from bloodguiltiness and from avenging yourself with your own hand, now let your enemies and those who seek to do evil to my lord be as Nabal.

27 И сега тоя подарък+, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

And now this gift, which your handmaid has brought my lord, let it be given to the young men who follow my lord.

28 П рости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

Forgive, I pray you, the trespass of your handmaid, for the Lord will certainly make my lord a sure house, because my lord is fighting the Lord’s battles, and evil has not been found in you all your days.

29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.

Though man is risen up to pursue you and to seek your life, yet the life of my lord shall be bound in the living bundle with the Lord your God. And the lives of your enemies—them shall He sling out as out of the center of a sling.

30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител за тебе, и те постави управител над Израиля,

And when the Lord has done to my lord according to all the good that He has promised concerning you and has made you ruler over Israel,

31 т огава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

This shall be no staggering grief to you or cause for pangs of conscience to my lord, either that you have shed blood without cause or that my lord has avenged himself. And when the Lord has dealt well with my lord, then '> earnestly] remember your handmaid.

32 Т огава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

And David said to Abigail, Blessed be the Lord, the God of Israel, Who sent you this day to meet me.

33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.

And blessed be your discretion and advice, and blessed be you who have kept me today from bloodguiltiness and from avenging myself with my own hand.

34 З ащото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остани на Навала нито едно мъжко.

For as the Lord, the God of Israel, lives, Who has prevented me from hurting you, if you had not hurried and come to meet me, surely by morning there would not have been left so much as one male to Nabal.

35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

So David accepted what she had brought him and said to her, Go up in peace to your house. See, I have hearkened to your voice and have granted your petition.

36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много.

And Abigail came to Nabal, and behold, he was holding a feast in his house like the feast of a king. And heart was merry, for he was very drunk; so she told him nothing at all until the morning light.

37 Н о на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му премря в него, и той стана като камък.

But in the morning, when the wine was gone out of Nabal, and his wife told him these things, his heart died within him and he became a stone.

38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.

And about ten days after that, the Lord smote Nabal and he died.

39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

When David heard that Nabal was dead, he said, Blessed be the Lord, Who has pleaded the cause of my reproach at the hand of Nabal, and kept His servant from evil. For the Lord has returned the wickedness of Nabal upon his own head. And David sent and communed with Abigail, to take her to him as his wife.

40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

And when the servants of David had come to Abigail at Carmel, they said to her, David sent us to you to take you to him to be his wife.

41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.

And she arose and bowed herself to the earth and said, Behold, let your handmaid be a servant to wash the feet of the servants of my lord.

42 Т огава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.

And Abigail hastened and arose and rode on a donkey, with five of her maids who followed her, and she went after the messengers of David and became his wife.

43 Д авид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени.

David also took Ahinoam of Jezreel, and they both became his wives.

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

Saul had given Michal his daughter, David’s wife, to Phalti son of Laish, who was of Gallim.