1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.

While Apollos was in Corinth, Paul went through the upper inland districts and came down to Ephesus. There he found some disciples.

2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

And he asked them, Did you receive the Holy Spirit when you believed ? And they said, No, we have not even heard that there is a Holy Spirit.

3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

And he asked, Into what then were you baptized? They said, Into John’s baptism.

4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.

And Paul said, John baptized with the baptism of repentance, continually telling the people that they should believe in the One Who was to come after him, that is, in Jesus.

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

On hearing this they were baptized in the name of the Lord Jesus.

6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

And as Paul laid his hands upon them, the Holy Spirit came on them; and they spoke in tongues (languages) and prophesied.

7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

There were about twelve of them in all.

8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.

And he went into the synagogue and for three months spoke boldly, persuading and arguing and pleading about the kingdom of God.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

But when some became more and more stubborn (hardened and unbelieving), discrediting and reviling and speaking evil of the Way before the congregation, he separated himself from them, taking the disciples with him, and went on holding daily discussions in the lecture room of Tyrannus from about ten o’clock till three.

10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.

This continued for two years, so that all the inhabitants of Asia, Jews as well as Greeks, heard the Word of the Lord '> attainment through Christ of eternal salvation in the kingdom of God].

11 П ри това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;

And God did unusual and extraordinary miracles by the hands of Paul,

12 д отолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

So that handkerchiefs or towels or aprons which had touched his skin were carried away and put upon the sick, and their diseases left them and the evil spirits came out of them.

13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

Then some of the traveling Jewish exorcists (men who adjure evil spirits) also undertook to call the name of the Lord Jesus over those who had evil spirits, saying, I solemnly implore and charge you by the Jesus Whom Paul preaches!

14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

Seven sons of a certain Jewish chief priest named Sceva were doing this.

15 Н о веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

But evil spirit retorted, Jesus I know, and Paul I know about, but who are you?

16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

Then the man in whom the evil spirit dwelt leaped upon them, mastering two of them, and was so violent against them that they dashed out of that house, stripped naked and wounded.

17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

This became known to all who lived in Ephesus, both Jews and Greeks, and alarm and terror fell upon them all; and the name of the Lord Jesus was extolled and magnified.

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

Many also of those who were now believers came making full confession and thoroughly exposing their practices.

19 М нозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

And many of those who had practiced curious, magical arts collected their books and '> book after book, on the pile] burned them in the sight of everybody. When they counted the value of them, they found it amounted to 50, 000 pieces of silver ( about $9, 300).

20 Т ака силно растеше и преодоляваше Господнето учение.

Thus the Word of the Lord '> attainment through Christ of eternal salvation in the kingdom of God] grew and spread and intensified, prevailing mightily.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.

Now after these events Paul determined in the Spirit that he would travel through Macedonia and Achaia (most of Greece) and go to Jerusalem, saying, After I have been there, I must visit Rome also.

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.

And having sent two of his assistants, Timothy and Erastus, into Macedonia, he himself stayed on in Asia for a while.

23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

But as time went on, there arose no little disturbance concerning the Way.

24 З ащото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

For a man named Demetrius, a silversmith, who made silver shrines of Artemis, brought no small income to his craftsmen.

25 к ато събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

These he called together, along with the workmen of similar trades, and said, Men, you are acquainted with the facts and understand that from this business we derive our wealth and livelihood.

26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.

Now you notice and hear that not only at Ephesus but almost all over Asia this Paul has persuaded and induced people to believe his teaching and has alienated a considerable company of them, saying that gods that are made with human hands are not really gods at all.

27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.

Now there is danger not merely that this trade of ours may be discredited, but also that the temple of the great goddess Artemis may come into disrepute and count for nothing, and that her glorious magnificence may be degraded and fall into contempt—she whom all Asia and the wide world worship.

28 К ато чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!

As they listened to this, they were filled with rage and they continued to shout, Great is Artemis of the Ephesians!

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

Then the city was filled with confusion; and they rushed together into the amphitheater, dragging along with them Gaius and Aristarchus, Macedonians who were fellow travelers with Paul.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

Paul wished to go in among the crowd, but the disciples would not permit him to do it.

31 Т ака някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

Even some of the Asiarchs (political or religious officials in Asia) who were his friends also sent to him and warned him not to risk venturing into the theater.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.

Now some shouted one thing and some another, for the gathering was in a tumult and most of them did not know why they had come together.

33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

Some of the crowd called upon Alexander, since the Jews had pushed and urged him forward. And Alexander motioned with his hand, wishing to make a defense and to apologize to the people.

34 Н о като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

But as soon as they saw him and recognized that he was a Jew, a shout went up from them as the voice of one man, as for about two hours they cried, Great is Artemis of the Ephesians!

35 Т огава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?

And when the town clerk had calmed the crowd down, he said, Men of Ephesus, what man is there who does not know that the city of the Ephesians is guardian of the temple of the great Artemis and of the sacred stone that fell from the sky?

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

Seeing then that these things cannot be denied, you ought to be quiet (keep yourselves in check) and do nothing rashly.

37 З ащото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

For you have brought these men here, who are neither temple robberies nor blasphemous speech about our goddess.

38 П рочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

Now then, if Demetrius and his fellow tradesmen who are with him have a grievance against anyone, the courts are open and proconsuls are; let them bring charges against one another.

39 Н о ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

But if you require anything further about this or about other matters, it must be decided and cleared up in the regular assembly.

40 З ащото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.

For we are in danger of being called to render an account and of being accused of rioting because of today, there being no reason that we can offer to justify this disorder.

41 И като рече това, разпусна събранието.

And when he had said these things, he dismissed the assembly.