1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.

It happened that while Apollos was at Corinth, Paul passed through the upper country and came to Ephesus, and found some disciples.

2 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

He said to them, “ Did you receive the Holy Spirit when you believed?” And they said to him, “No, we have not even heard whether there is a Holy Spirit.”

3 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

And he said, “Into what then were you baptized?” And they said, “ Into John’s baptism.”

4 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.

Paul said, “ John baptized with the baptism of repentance, telling the people to believe in Him who was coming after him, that is, in Jesus.”

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

When they heard this, they were baptized in the name of the Lord Jesus.

6 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

And when Paul had laid his hands upon them, the Holy Spirit came on them, and they began speaking with tongues and prophesying.

7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

There were in all about twelve men.

8 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.

And he entered the synagogue and continued speaking out boldly for three months, reasoning and persuading them about the kingdom of God.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

But when some were becoming hardened and disobedient, speaking evil of the Way before the people, he withdrew from them and took away the disciples, reasoning daily in the school of Tyrannus.

10 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.

This took place for two years, so that all who lived in Asia heard the word of the Lord, both Jews and Greeks. Miracles at Ephesus

11 П ри това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;

God was performing extraordinary miracles by the hands of Paul,

12 д отолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

so that handkerchiefs or aprons were even carried from his body to the sick, and the diseases left them and the evil spirits went out.

13 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

But also some of the Jewish exorcists, who went from place to place, attempted to name over those who had the evil spirits the name of the Lord Jesus, saying, “I adjure you by Jesus whom Paul preaches.”

14 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

Seven sons of one Sceva, a Jewish chief priest, were doing this.

15 Н о веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

And the evil spirit answered and said to them, “I recognize Jesus, and I know about Paul, but who are you?”

16 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

And the man, in whom was the evil spirit, leaped on them and subdued all of them and overpowered them, so that they fled out of that house naked and wounded.

17 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

This became known to all, both Jews and Greeks, who lived in Ephesus; and fear fell upon them all and the name of the Lord Jesus was being magnified.

18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

Many also of those who had believed kept coming, confessing and disclosing their practices.

19 М нозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

And many of those who practiced magic brought their books together and began burning them in the sight of everyone; and they counted up the price of them and found it fifty thousand pieces of silver.

20 Т ака силно растеше и преодоляваше Господнето учение.

So the word of the Lord was growing mightily and prevailing.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.

Now after these things were finished, Paul purposed in the Spirit to go to Jerusalem after he had passed through Macedonia and Achaia, saying, “After I have been there, I must also see Rome.”

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.

And having sent into Macedonia two of those who ministered to him, Timothy and Erastus, he himself stayed in Asia for a while.

23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

About that time there occurred no small disturbance concerning the Way.

24 З ащото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

For a man named Demetrius, a silversmith, who made silver shrines of Artemis, was bringing no little business to the craftsmen;

25 к ато събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

these he gathered together with the workmen of similar trades, and said, “Men, you know that our prosperity depends upon this business.

26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.

You see and hear that not only in Ephesus, but in almost all of Asia, this Paul has persuaded and turned away a considerable number of people, saying that gods made with hands are no gods at all.

27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.

Not only is there danger that this trade of ours fall into disrepute, but also that the temple of the great goddess Artemis be regarded as worthless and that she whom all of Asia and the world worship will even be dethroned from her magnificence.”

28 К ато чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!

When they heard this and were filled with rage, they began crying out, saying, “Great is Artemis of the Ephesians!”

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

The city was filled with the confusion, and they rushed with one accord into the theater, dragging along Gaius and Aristarchus, Paul’s traveling companions from Macedonia.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

And when Paul wanted to go into the assembly, the disciples would not let him.

31 Т ака някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

Also some of the Asiarchs who were friends of his sent to him and repeatedly urged him not to venture into the theater.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.

So then, some were shouting one thing and some another, for the assembly was in confusion and the majority did not know for what reason they had come together.

33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

Some of the crowd concluded it was Alexander, since the Jews had put him forward; and having motioned with his hand, Alexander was intending to make a defense to the assembly.

34 Н о като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

But when they recognized that he was a Jew, a single outcry arose from them all as they shouted for about two hours, “Great is Artemis of the Ephesians!”

35 Т огава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?

After quieting the crowd, the town clerk said, “Men of Ephesus, what man is there after all who does not know that the city of the Ephesians is guardian of the temple of the great Artemis and of the image which fell down from heaven?

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

So, since these are undeniable facts, you ought to keep calm and to do nothing rash.

37 З ащото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

For you have brought these men here who are neither robbers of temples nor blasphemers of our goddess.

38 П рочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

So then, if Demetrius and the craftsmen who are with him have a complaint against any man, the courts are in session and proconsuls are available; let them bring charges against one another.

39 Н о ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

But if you want anything beyond this, it shall be settled in the lawful assembly.

40 З ащото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.

For indeed we are in danger of being accused of a riot in connection with today’s events, since there is no real cause for it, and in this connection we will be unable to account for this disorderly gathering.”

41 И като рече това, разпусна събранието.

After saying this he dismissed the assembly.