1 Т огава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

Then all the congregation lifted up their voices and cried, and the people wept that night.

2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

All the sons of Israel grumbled against Moses and Aaron; and the whole congregation said to them, “ Would that we had died in the land of Egypt! Or would that we had died in this wilderness!

3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

Why is the Lord bringing us into this land, to fall by the sword? Our wives and our little ones will become plunder; would it not be better for us to return to Egypt?”

4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

So they said to one another, “ Let us appoint a leader and return to Egypt.”

5 Т огава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

Then Moses and Aaron fell on their faces in the presence of all the assembly of the congregation of the sons of Israel.

6 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

Joshua the son of Nun and Caleb the son of Jephunneh, of those who had spied out the land, tore their clothes;

7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

and they spoke to all the congregation of the sons of Israel, saying, “ The land which we passed through to spy out is an exceedingly good land.

8 А ко бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

If the Lord is pleased with us, then He will bring us into this land and give it to us— a land which flows with milk and honey.

9 С амо недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

Only do not rebel against the Lord; and do not fear the people of the land, for they will be our prey. Their protection has been removed from them, and the Lord is with us; do not fear them.”

10 Н о цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

But all the congregation said to stone them with stones. Then the glory of the Lord appeared in the tent of meeting to all the sons of Israel. Moses Pleads for the People

11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?

The Lord said to Moses, “How long will this people spurn Me? And how long will they not believe in Me, despite all the signs which I have performed in their midst?

12 Щ е ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

I will smite them with pestilence and dispossess them, and I will make you into a nation greater and mightier than they.”

13 Н о Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

But Moses said to the Lord, “Then the Egyptians will hear of it, for by Your strength You brought up this people from their midst,

14 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

and they will tell it to the inhabitants of this land. They have heard that You, O Lord, are in the midst of this people, for You, O Lord, are seen eye to eye, while Your cloud stands over them; and You go before them in a pillar of cloud by day and in a pillar of fire by night.

15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

Now if You slay this people as one man, then the nations who have heard of Your fame will say,

16 П онеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

‘Because the Lord could not bring this people into the land which He promised them by oath, therefore He slaughtered them in the wilderness.’

17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;

But now, I pray, let the power of the Lord be great, just as You have declared,

18 Г оспод е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

‘ The Lord is slow to anger and abundant in lovingkindness, forgiving iniquity and transgression; but He will by no means clear the guilty, visiting the iniquity of the fathers on the children to the third and the fourth generations.’

19 П рости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

Pardon, I pray, the iniquity of this people according to the greatness of Your lovingkindness, just as You also have forgiven this people, from Egypt even until now.” The Lord Pardons and Rebukes

20 И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;

So the Lord said, “ I have pardoned them according to your word;

21 н о наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

but indeed, as I live, all the earth will be filled with the glory of the Lord.

22 П онеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

Surely all the men who have seen My glory and My signs which I performed in Egypt and in the wilderness, yet have put Me to the test these ten times and have not listened to My voice,

23 н аистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

shall by no means see the land which I swore to their fathers, nor shall any of those who spurned Me see it.

24 Н о понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

But My servant Caleb, because he has had a different spirit and has followed Me fully, I will bring into the land which he entered, and his descendants shall take possession of it.

25 ( А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

Now the Amalekites and the Canaanites live in the valleys; turn tomorrow and set out to the wilderness by the way of the Red Sea.”

26 Г оспод говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

The Lord spoke to Moses and Aaron, saying,

27 Д о кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

“How long shall I bear with this evil congregation who are grumbling against Me? I have heard the complaints of the sons of Israel, which they are making against Me.

28 К ажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

Say to them, ‘ As I live,’ says the Lord, ‘just as you have spoken in My hearing, so I will surely do to you;

29 т руповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

your corpses will fall in this wilderness, even all your numbered men, according to your complete number from twenty years old and upward, who have grumbled against Me.

30 н и един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

Surely you shall not come into the land in which I swore to settle you, except Caleb the son of Jephunneh and Joshua the son of Nun.

31 Н о децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

Your children, however, whom you said would become a prey—I will bring them in, and they will know the land which you have rejected.

32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

But as for you, your corpses will fall in this wilderness.

33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

Your sons shall be shepherds for forty years in the wilderness, and they will suffer for your unfaithfulness, until your corpses lie in the wilderness.

34 С поред числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.

According to the number of days which you spied out the land, forty days, for every day you shall bear your guilt a year, even forty years, and you will know My opposition.

35 А з Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

I, the Lord, have spoken, surely this I will do to all this evil congregation who are gathered together against Me. In this wilderness they shall be destroyed, and there they will die.’”

36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

As for the men whom Moses sent to spy out the land and who returned and made all the congregation grumble against him by bringing out a bad report concerning the land,

37 т ия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

even those men who brought out the very bad report of the land died by a plague before the Lord.

38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

But Joshua the son of Nun and Caleb the son of Jephunneh remained alive out of those men who went to spy out the land. Israel Repulsed

39 Т огава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

When Moses spoke these words to all the sons of Israel, the people mourned greatly.

40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.

In the morning, however, they rose up early and went up to the ridge of the hill country, saying, “ Here we are; we have indeed sinned, but we will go up to the place which the Lord has promised.”

41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

But Moses said, “ Why then are you transgressing the commandment of the Lord, when it will not succeed?

42 Н е вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

Do not go up, or you will be struck down before your enemies, for the Lord is not among you.

43 З ащото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

For the Amalekites and the Canaanites will be there in front of you, and you will fall by the sword, inasmuch as you have turned back from following the Lord. And the Lord will not be with you.”

44 О баче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

But they went up heedlessly to the ridge of the hill country; neither the ark of the covenant of the Lord nor Moses left the camp.

45 Т огава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

Then the Amalekites and the Canaanites who lived in that hill country came down, and struck them and beat them down as far as Hormah.