1 А когато чуха това всичките царе оттатък Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан сиреч, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

Now it came about when all the kings who were beyond the Jordan, in the hill country and in the lowland and on all the coast of the Great Sea toward Lebanon, the Hittite and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite and the Jebusite, heard of it,

2 с ъбраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

that they gathered themselves together with one accord to fight with Joshua and with Israel.

3 А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и Гай,

When the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and to Ai,

4 п остъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища та ги туриха на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

they also acted craftily and set out as envoys, and took worn-out sacks on their donkeys, and wineskins worn-out and torn and mended,

5 и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на сабе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

and worn-out and patched sandals on their feet, and worn-out clothes on themselves; and all the bread of their provision was dry and had become crumbled.

6 Т а дойдоха при Исуса в стана в Галгал, та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

They went to Joshua to the camp at Gilgal and said to him and to the men of Israel, “We have come from a far country; now therefore, make a covenant with us.”

7 Н о Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

The men of Israel said to the Hivites, “Perhaps you are living within our land; how then shall we make a covenant with you?”

8 А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

But they said to Joshua, “ We are your servants.” Then Joshua said to them, “Who are you and where do you come from?”

9 А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

They said to him, “Your servants have come from a very far country because of the fame of the Lord your God; for we have heard the report of Him and all that He did in Egypt,

10 и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

and all that He did to the two kings of the Amorites who were beyond the Jordan, to Sihon king of Heshbon and to Og king of Bashan who was at Ashtaroth.

11 З а това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

So our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, ‘Take provisions in your hand for the journey, and go to meet them and say to them, “ We are your servants; now then, make a covenant with us.”’

12 Т ози наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

This our bread was warm when we took it for our provisions out of our houses on the day that we left to come to you; but now behold, it is dry and has become crumbled.

13 Т ия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

These wineskins which we filled were new, and behold, they are torn; and these our clothes and our sandals are worn out because of the very long journey.”

14 Т огава израилтяните приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

So the men of Israel took some of their provisions, and did not ask for the counsel of the Lord.

15 И сус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

Joshua made peace with them and made a covenant with them, to let them live; and the leaders of the congregation swore an oath to them.

16 А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

It came about at the end of three days after they had made a covenant with them, that they heard that they were neighbors and that they were living within their land.

17 и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяга Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

Then the sons of Israel set out and came to their cities on the third day. Now their cities were Gibeon and Chephirah and Beeroth and Kiriath-jearim.

18 Н о израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

The sons of Israel did not strike them because the leaders of the congregation had sworn to them by the Lord the God of Israel. And the whole congregation grumbled against the leaders.

19 В сичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

But all the leaders said to the whole congregation, “We have sworn to them by the Lord, the God of Israel, and now we cannot touch them.

20 Е то какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде Божият гняв на нас поради клетвата, с който им се заклехме.

This we will do to them, even let them live, so that wrath will not be upon us for the oath which we swore to them.”

21 Н ачалниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

The leaders said to them, “Let them live.” So they became hewers of wood and drawers of water for the whole congregation, just as the leaders had spoken to them.

22 Т огава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

Then Joshua called for them and spoke to them, saying, “Why have you deceived us, saying, ‘We are very far from you,’ when you are living within our land?

23 С ега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсва от вас слуги, които да бъдат и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

Now therefore, you are cursed, and you shall never cease being slaves, both hewers of wood and drawers of water for the house of my God.”

24 А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисей, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

So they answered Joshua and said, “ Because it was certainly told your servants that the Lord your God had commanded His servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land before you; therefore we feared greatly for our lives because of you, and have done this thing.

25 С ега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

Now behold, we are in your hands; do as it seems good and right in your sight to do to us.”

26 Т ой, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

Thus he did to them, and delivered them from the hands of the sons of Israel, and they did not kill them.

27 И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

But Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation and for the altar of the Lord, to this day, in the place which He would choose.