1 А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните.

Now it came about when all the kings of the Amorites who were beyond the Jordan to the west, and all the kings of the Canaanites who were by the sea, heard how the Lord had dried up the waters of the Jordan before the sons of Israel until they had crossed, that their hearts melted, and there was no spirit in them any longer because of the sons of Israel.

2 В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

At that time the Lord said to Joshua, “Make for yourself flint knives and circumcise again the sons of Israel the second time.”

3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.

So Joshua made himself flint knives and circumcised the sons of Israel at Gibeath-haaraloth.

4 А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет;

This is the reason why Joshua circumcised them: all the people who came out of Egypt who were males, all the men of war, died in the wilderness along the way after they came out of Egypt.

5 и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.

For all the people who came out were circumcised, but all the people who were born in the wilderness along the way as they came out of Egypt had not been circumcised.

6 З ащото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезли из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат мляко и мед.

For the sons of Israel walked forty years in the wilderness, until all the nation, that is, the men of war who came out of Egypt, perished because they did not listen to the voice of the Lord, to whom the Lord had sworn that He would not let them see the land which the Lord had sworn to their fathers to give us, a land flowing with milk and honey.

7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.

Their children whom He raised up in their place, Joshua circumcised; for they were uncircumcised, because they had not circumcised them along the way.

8 И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.

Now when they had finished circumcising all the nation, they remained in their places in the camp until they were healed.

9 Т огава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

Then the Lord said to Joshua, “Today I have rolled away the reproach of Egypt from you.” So the name of that place is called Gilgal to this day.

10 А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.

While the sons of Israel camped at Gilgal they observed the Passover on the evening of the fourteenth day of the month on the desert plains of Jericho.

11 И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

On the day after the Passover, on that very day, they ate some of the produce of the land, unleavened cakes and parched grain.

12 А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

The manna ceased on the day after they had eaten some of the produce of the land, so that the sons of Israel no longer had manna, but they ate some of the yield of the land of Canaan during that year.

13 И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

Now it came about when Joshua was by Jericho, that he lifted up his eyes and looked, and behold, a man was standing opposite him with his sword drawn in his hand, and Joshua went to him and said to him, “Are you for us or for our adversaries?”

14 А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си?

He said, “No; rather I indeed come now as captain of the host of the Lord.” And Joshua fell on his face to the earth, and bowed down, and said to him, “What has my lord to say to his servant?”

15 А военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

The captain of the Lord’s host said to Joshua, “ Remove your sandals from your feet, for the place where you are standing is holy.” And Joshua did so.