1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

A good name is better than a good ointment, And the day of one’s death is better than the day of one’s birth.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

It is better to go to a house of mourning Than to go to a house of feasting, Because that is the end of every man, And the living takes it to heart.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Sorrow is better than laughter, For when a face is sad a heart may be happy.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

The mind of the wise is in the house of mourning, While the mind of fools is in the house of pleasure.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

It is better to listen to the rebuke of a wise man Than for one to listen to the song of fools.

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

For as the crackling of thorn bushes under a pot, So is the laughter of the fool; And this too is futility.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

For oppression makes a wise man mad, And a bribe corrupts the heart.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

The end of a matter is better than its beginning; Patience of spirit is better than haughtiness of spirit.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

Do not be eager in your heart to be angry, For anger resides in the bosom of fools.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Do not say, “Why is it that the former days were better than these?” For it is not from wisdom that you ask about this.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Wisdom along with an inheritance is good And an advantage to those who see the sun.

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

For wisdom is protection just as money is protection, But the advantage of knowledge is that wisdom preserves the lives of its possessors.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Consider the work of God, For who is able to straighten what He has bent?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

In the day of prosperity be happy, But in the day of adversity consider— God has made the one as well as the other So that man will not discover anything that will be after him.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

I have seen everything during my lifetime of futility; there is a righteous man who perishes in his righteousness and there is a wicked man who prolongs his life in his wickedness.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Do not be excessively righteous and do not be overly wise. Why should you ruin yourself?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Do not be excessively wicked and do not be a fool. Why should you die before your time?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

It is good that you grasp one thing and also not let go of the other; for the one who fears God comes forth with both of them.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

Wisdom strengthens a wise man more than ten rulers who are in a city.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Indeed, there is not a righteous man on earth who continually does good and who never sins.

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Also, do not take seriously all words which are spoken, so that you will not hear your servant cursing you.

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

For you also have realized that you likewise have many times cursed others.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

I tested all this with wisdom, and I said, “I will be wise,” but it was far from me.

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

What has been is remote and exceedingly mysterious. Who can discover it?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

I directed my mind to know, to investigate and to seek wisdom and an explanation, and to know the evil of folly and the foolishness of madness.

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

And I discovered more bitter than death the woman whose heart is snares and nets, whose hands are chains. One who is pleasing to God will escape from her, but the sinner will be captured by her.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

“Behold, I have discovered this,” says the Preacher, “ adding one thing to another to find an explanation,

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

which I am still seeking but have not found. I have found one man among a thousand, but I have not found a woman among all these.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Behold, I have found only this, that God made men upright, but they have sought out many devices.”