1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Доброе имя лучше дорогой масти, и день смерти--дня рождения.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Лучше ходить в дом плача об умершем, нежели ходить в дом пира; ибо таков конец всякого человека, и живой приложит к своему сердцу.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Сетование лучше смеха; потому что при печали лица сердце делается лучше.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

Сердце мудрых--в доме плача, а сердце глупых--в доме веселья.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Лучше слушать обличения от мудрого, нежели слушать песни глупых;

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

потому что смех глупых то же, что треск тернового хвороста под котлом. И это--суета!

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Притесняя других, мудрый делается глупым, и подарки портят сердце.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Конец дела лучше начала его; терпеливый лучше высокомерного.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

Не будь духом твоим поспешен на гнев, потому что гнев гнездится в сердце глупых.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Не говори: 'отчего это прежние дни были лучше нынешних?', потому что не от мудрости ты спрашиваешь об этом.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Хороша мудрость с наследством, и особенно для видящих солнце:

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

потому что под сенью ее под сенью серебра; но превосходство знания в мудрость дает жизнь владеющему ею.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Смотри на действование Божие: ибо кто может выпрямить то, что Он сделал кривым?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Во дни благополучия пользуйся благом, а во дни несчастья размышляй: то и другое соделал Бог для того, чтобы человек ничего не мог сказать против Него.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

Всего насмотрелся я в суетные дни мои: праведник гибнет в праведности своей; нечестивый живет долго в нечестии своем.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Не будь слишком строг, и не выставляй себя слишком мудрым; зачем тебе губить себя?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Не предавайся греху, и не будь безумен: зачем тебе умирать не в свое время?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Хорошо, если ты будешь держаться одного и не отнимать руки от другого; потому что кто боится Бога, тот избежит всего того.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

Мудрость делает мудрого сильнее десяти властителей, которые в городе.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Нет человека праведного на земле, который делал бы добро и не грешил бы;

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

поэтому не на всякое слово, которое говорят, обращай внимание, чтобы не услышать тебе раба твоего, когда он злословит тебя;

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

ибо сердце твое знает много случаев, когда и сам ты злословил других.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Все это испытал я мудростью; я сказал: 'буду я мудрым'; но мудрость далека от меня.

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Далеко то, что было, и глубоко--глубоко: кто постигнет его?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Обратился я сердцем моим к тому, чтобы узнать, исследовать и изыскать мудрость и разум, и познать нечестие глупости, невежества и безумия, --

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

и нашел я, что горче смерти женщина, потому что она--сеть, и сердце ее--силки, руки ее--оковы; добрый пред Богом спасется от нее, а грешник уловлен будет ею.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

Вот это нашел я, сказал Екклесиаст, испытывая одно за другим.

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Чего еще искала душа моя, и я не нашел? --Мужчину одного из тысячи я нашел, а женщину между всеми ими не нашел.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Только это я нашел, что Бог сотворил человека правым, а люди пустились во многие помыслы.