1 П ървата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

Первую книгу написал я, Феофил, о всем, что Иисус делал и чему учил от начала

2 д о деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

до того дня, в который Он вознесся, дав Святым Духом повеления Апостолам, которых Он избрал,

3 н а които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

которым и явил Себя живым, по страдании Своем, со многими верными доказательствами, в продолжение сорока дней являясь им и говоря о Царствии Божием.

4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.

И, собрав их, Он повелел им: не отлучайтесь из Иерусалима, но ждите обещанного от Отца, о чем вы слышали от Меня,

5 З ащото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

ибо Иоанн крестил водою, а вы, через несколько дней после сего, будете крещены Духом Святым.

6 И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?

Посему они, сойдясь, спрашивали Его, говоря: не в сие ли время, Господи, восстановляешь Ты царство Израилю?

7 А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.

Он же сказал им: не ваше дело знать времена или сроки, которые Отец положил в Своей власти,

8 Н о ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

но вы примете силу, когда сойдет на вас Дух Святый; и будете Мне свидетелями в Иерусалиме и во всей Иудее и Самарии и даже до края земли.

9 И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.

Сказав сие, Он поднялся в глазах их, и облако взяло Его из вида их.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

И когда они смотрели на небо, во время восхождения Его, вдруг предстали им два мужа в белой одежде

11 к оито и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.

и сказали: мужи Галилейские! что вы стоите и смотрите на небо? Сей Иисус, вознесшийся от вас на небо, придет таким же образом, как вы видели Его восходящим на небо.

12 Т огава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

Тогда они возвратились в Иерусалим с горы, называемой Елеон, которая находится близ Иерусалима, в расстоянии субботнего пути.

13 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

И, придя, взошли в горницу, где и пребывали, Петр и Иаков, Иоанн и Андрей, Филипп и Фома, Варфоломей и Матфей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда, Иакова.

14 В сички тия единодушно бяха в постоянна молитва,, с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.

Все они единодушно пребывали в молитве и молении, с женами и Мариею, Материю Иисуса, и с братьями Его.

15 П рез тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:

И в те дни Петр, став посреди учеников, сказал

16 Б ратя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

(было же собрание человек около ста двадцати): мужи братия! Надлежало исполниться тому, что в Писании предрек Дух Святый устами Давида об Иуде, бывшем вожде тех, которые взяли Иисуса;

17 З ащото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

он был сопричислен к нам и получил жребий служения сего;

18 Т ой, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

но приобрел землю неправедною мздою, и когда низринулся, расселось чрево его, и выпали все внутренности его;

19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.

и это сделалось известно всем жителям Иерусалима, так что земля та на отечественном их наречии названа Акелдама, то есть земля крови.

20 З ащото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".

В книге же Псалмов написано: да будет двор его пуст, и да не будет живущего в нем; и: достоинство его да приимет другой.

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,

Итак надобно, чтобы один из тех, которые находились с нами во всё время, когда пребывал и обращался с нами Господь Иисус,

22 к ато почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.

начиная от крещения Иоаннова до того дня, в который Он вознесся от нас, был вместе с нами свидетелем воскресения Его.

23 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

И поставили двоих: Иосифа, называемого Варсавою, который прозван Иустом, и Матфия;

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

и помолились и сказали: Ты, Господи, Сердцеведец всех, покажи из сих двоих одного, которого Ты избрал

25 д а вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

принять жребий сего служения и Апостольства, от которого отпал Иуда, чтобы идти в свое место.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

И бросили о них жребий, и выпал жребий Матфию, и он сопричислен к одиннадцати Апостолам.