1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
И призрел Господь на Сарру, как сказал; и сделал Господь Сарре, как говорил.
2 З ащото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
Сарра зачала и родила Аврааму сына в старости его во время, о котором говорил ему Бог;
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
и нарек Авраам имя сыну своему, родившемуся у него, которого родила ему Сарра, Исаак;
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
и обрезал Авраам Исаака, сына своего, в восьмой день, как заповедал ему Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
Авраам был ста лет, когда родился у него Исаак, сын его.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
И сказала Сарра: смех сделал мне Бог; кто ни услышит обо мне, рассмеется.
7 К аза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
И сказала: кто сказал бы Аврааму: Сарра будет кормить детей грудью? ибо в старости его я родила сына.
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
Дитя выросло и отнято от груди; и Авраам сделал большой пир в тот день, когда Исаак отнят был от груди.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
И увидела Сарра, что сын Агари Египтянки, которого она родила Аврааму, насмехается,
10 з атова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
и сказала Аврааму: выгони эту рабыню и сына ее, ибо не наследует сын рабыни сей с сыном моим Исааком.
11 О баче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
И показалось это Аврааму весьма неприятным ради сына его.
12 Н о Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
Но Бог сказал Аврааму: не огорчайся ради отрока и рабыни твоей; во всем, что скажет тебе Сарра, слушайся голоса ее, ибо в Исааке наречется тебе семя;
13 Н о и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
и от сына рабыни Я произведу народ, потому что он семя твое.
14 Т огава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати.А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
Авраам встал рано утром, и взял хлеба и мех воды, и дал Агари, положив ей на плечи, и отрока, и отпустил ее. Она пошла, и заблудилась в пустыне Вирсавии;
15 Н о изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
и не стало воды в мехе, и она оставила отрока под одним кустом
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
и пошла, села вдали, в расстоянии на выстрел из лука. Ибо она сказала: не видеть смерти отрока. И она села против, и подняла вопль, и плакала;
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
и услышал Бог голос отрока; и Ангел Божий с неба воззвал к Агари и сказал ей: что с тобою, Агарь? не бойся; Бог услышал голос отрока оттуда, где он находится;
18 С тани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
встань, подними отрока и возьми его за руку, ибо Я произведу от него великий народ.
19 Т огава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
И Бог открыл глаза ее, и она увидела колодезь с водою, и пошла, наполнила мех водою и напоила отрока.
20 Б ог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
И Бог был с отроком; и он вырос, и стал жить в пустыне, и сделался стрелком из лука.
21 З асели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
Он жил в пустыне Фаран; и мать его взяла ему жену из земли Египетской.
22 П о онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
И было в то время, Авимелех с Фихолом, военачальником своим, сказал Аврааму: с тобою Бог во всем, что ты ни делаешь;
23 С ега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
и теперь поклянись мне здесь Богом, что ты не обидишь ни меня, ни сына моего, ни внука моего; и как я хорошо поступал с тобою, так и ты будешь поступать со мною и землею, в которой ты гостишь.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
И сказал Авраам: я клянусь.
25 П одир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
И Авраам упрекал Авимелеха за колодезь с водою, который отняли рабы Авимелеховы.
26 Н о рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
Авимелех же сказал: не знаю, кто это сделал, и ты не сказал мне; я даже и не слыхал доныне.
27 Т огава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
И взял Авраам мелкого и крупного скота и дал Авимелеху, и они оба заключили союз.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
И поставил Авраам семь агниц из мелкого скота особо.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
Авимелех же сказал Аврааму: на что здесь сии семь агниц, которых ты поставил особо?
30 А той рече:Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
сказал: семь агниц сих возьми от руки моей, чтобы они были мне свидетельством, что я выкопал этот колодезь.
31 З атова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
Потому и назвал он сие место: Вирсавия, ибо тут оба они клялись
32 Т ака те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
и заключили союз в Вирсавии. И встал Авимелех, и Фихол, военачальник его, и возвратились в землю Филистимскую.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
И насадил при Вирсавии рощу и призвал там имя Господа, Бога вечного.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
И жил Авраам в земле Филистимской, как странник, дни многие.