1 Коринтяни 11 ~ 1-е Коринфянам 11

picture

1 Б ивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Будьте подражателями мне, как я Христу.

2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

Хвалю вас, братия, что вы все мое помните и держите предания так, как я передал вам.

3 Н о желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

Хочу также, чтобы вы знали, что всякому мужу глава Христос, жене глава--муж, а Христу глава--Бог.

4 В секи мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

Всякий муж, молящийся или пророчествующий с покрытою головою, постыжает свою голову.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

И всякая жена, молящаяся или пророчествующая с открытою головою, постыжает свою голову, ибо то же, как если бы она была обритая.

6 З ащото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

Ибо если жена не хочет покрываться, то пусть и стрижется; а если жене стыдно быть остриженной или обритой, пусть покрывается.

7 З ащото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

Итак муж не должен покрывать голову, потому что он есть образ и слава Божия; а жена есть слава мужа.

8 ( Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

Ибо не муж от жены, но жена от мужа;

9 п онеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

и не муж создан для жены, но жена для мужа.

10 З атова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

Посему жена и должна иметь на голове своей власти, для Ангелов.

11 ( Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;

Впрочем ни муж без жены, ни жена без мужа, в Господе.

12 з ащото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

Ибо как жена от мужа, так и муж через жену; все же--от Бога.

13 С ами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

Рассудите сами, прилично ли жене молиться Богу с непокрытою ?

14 Н е учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

Не сама ли природа учит вас, что если муж растит волосы, то это бесчестье для него,

15 н о, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

но если жена растит волосы, для нее это честь, так как волосы даны ей вместо покрывала?

16 Н о, ако някой мисли да се препира за това,

А если бы кто захотел спорить, то мы не имеем такого обычая, ни церкви Божии.

17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

Но, предлагая сие, не хвалю, что вы собираетесь не на лучшее, а на худшее.

18 З ащото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

Ибо, во-первых, слышу, что, когда вы собираетесь в церковь, между вами бывают разделения, чему отчасти и верю.

19 з ащото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);

Ибо надлежит быть и разномыслиям между вами, дабы открылись между вами искусные.

20 п рочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

Далее, вы собираетесь, не значит вкушать вечерю Господню;

21 з ащото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

ибо всякий поспешает прежде есть свою пищу, иной бывает голоден, а иной упивается.

22 Щ о! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.

Разве у вас нет домов на то, чтобы есть и пить? Или пренебрегаете церковь Божию и унижаете неимущих? Что сказать вам? похвалить ли вас за это? Не похвалю.

23 З ащото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

Ибо я от Господа принял то, что и вам передал, что Господь Иисус в ту ночь, в которую предан был, взял хлеб

24 и , като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание.

и, возблагодарив, преломил и сказал: приимите, ядите, сие есть Тело Мое, за вас ломимое; сие творите в Мое воспоминание.

25 Т ака взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

Также и чашу после вечери, и сказал: сия чаша есть новый завет в Моей Крови; сие творите, когда только будете пить, в Мое воспоминание.

26 З ащото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

Ибо всякий раз, когда вы едите хлеб сей и пьете чашу сию, смерть Господню возвещаете, доколе Он придет.

27 З атова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Посему, кто будет есть хлеб сей или пить чашу Господню недостойно, виновен будет против Тела и Крови Господней.

28 Н о да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;

Да испытывает же себя человек, и таким образом пусть ест от хлеба сего и пьет из чаши сей.

29 з ащото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

Ибо, кто ест и пьет недостойно, тот ест и пьет осуждение себе, не рассуждая о Теле Господнем.

30 П о тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

Оттого многие из вас немощны и больны и немало умирает.

31 Н о, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.

Ибо если бы мы судили сами себя, то не были бы судимы.

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Будучи же судимы, наказываемся от Господа, чтобы не быть осужденными с миром.

33 З атова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

Посему, братия мои, собираясь на вечерю, друг друга ждите.

34 А ко някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.

А если кто голоден, пусть ест дома, чтобы собираться вам не на осуждение. Прочее устрою, когда приду.